Столтенберг отчита: Най-голям спад на военните разходи в България – от 2,16 на $1,2 млрд.

Общите военни разходи на държавите от НАТО през 2020 г. ще възлязат на 1 092,5 млрд. долара, което е с почти 61 млрд. долара повече от 2019 г. посочва статистически доклад за военните разходи на алианса. През 2019 г. обемът на военните разходи в Европа и Канада възлиза на 301,38 млрд. долара, тоест ръстът на техните разходи в текущите цени е около 2%.

Обединеното кралство и Франция – двете най-големи военни сили в Европа – се очаква да постигнат целта от 2 процента, заедно с Гърция, Полша, Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и Норвегия. Но няколко големи държави от ЕС ще се провалят, включително Германия с 1,57%, Италия (1,43%) и Испания (1,16%). Основателите на ЕС, Белгия (1,10 на сто) и Люксембург (0,64 на сто) изостават най-много, пише „Файненшъл таймс“.

Представяйки този доклад, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на пресконференция в Брюксел, че въпреки пандемията нарастват военните разходи на европейските страни от НАТО и Канада: „За шеста поредна година наблюдаваме увеличение на военните разходи. Тази година увеличението беше 4,3% и очакваме тази тенденция да продължи“.

Алиансът изчислява тази цифра чрез сравняване на разпределенията за отбрана, изразени „в постоянни цени за 2015 г. и на базата на обменните курсове от 2015 г.“.

Сравнение на военните разходи на страните от НАТО през 2019 и 2020 г., изразено в текущи цени в долари, показва, че девет от 30-те държави са намалили леко военните си разходи. Най-значителното намаление на военните разходи има в България – от 2,16 млрд. долара на 1,2 млрд. долара.

САЩ очакват всички държави-членки на НАТО да приведат своите военни разходи до поне 2% от БВП до 2024 г., сега тази оценка е надвишена с 10 от 30 държави-членки (включително САЩ).

Все пак България постига разходи за отбрана от 1,93% от БВП, като миналата година сме осигурили 3,18% за отбрана, което е свързано със сделката за американските изтребители F-16.

Притеснявам се от последиците от решението на Турция да се въоръжи с руските ПВО С-400. Заявявал съм това неколкократно, включително при посещенията ми в Анкара. Тези системи са несъвместими с противовъздушната отбрана в НАТО. Подкрепям търсенето на решение, обсъжда се доставката на „Пейтриът“ или на френско-италиански системи“, обясни Столтенберг.

Новините за прогнозния дефицит на разходите идват, след като Швеция, която не е член на НАТО, но си сътрудничи тясно с алианса, обяви 40% увеличение на разходите за отбрана през следващите четири години в отговор на нарастващата заплаха от военни действия с Русия.

Тласъкът, който е най-големият процент на увеличение от началото на Студената война, ще помогне да се плати за удвояване на военната повинност, както и за нова подводница и модернизирани въздушни оръжейни системи.

Очаква се министрите на отбраната на НАТО да обсъдят потенциалните заплахи от ново поколение руски оръжия и дейности, които могат да нарушат трансатлантическите кабели за комуникация. Подводните кабели, които пренасят 97 процента от световните интернет данни, вече са под заплаха от противници като Москва, предупреди ръководителят на Кралския флот на Великобритания по-рано този месец.

Срещата в НАТО се провежда в атмосфера на нарастващо напрежение между някои съюзници, по-специално Турция, Франция и Гърция, заради конфликти, включително либийската гражданска война и проучването на газ от Анкара в оспорваните води на Източното Средиземноморие.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!