петък, февруари 23, 2024

Софтуерните компании у нас искат трансформация на касовите апарати за по-голям контрол

Хаосът със СУПТО струва милиони загуби на бизнеса, а проблемът с контрола върху отчитането на оборотите остава и ще се задълбочава. За това алармират в своя позиция до медиите от БАСКОМ.

Те подчертават, че софтуерните компании трябва да бъдат въвлечени в рестарта на диалога по модернизиране на данъчната система от самото начало, за да не се повтаря ситуацията с Наредба Н-18

След близо тригодишна сага държавата се отказва от разпоредбите в Закона за ДДС, засягащи изискванията за деклариране и използване на СУПТО – акт, който Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) приветства заради съществените пропуски, нуждата от сериозно оптимизиране на предложените текстове и последвалия хаос. С отказа от Наредба Н-18 обаче остава нерешен проблемът с контрола върху отчитането на оборотите и той ще се задълбочава, ако софтуерните компании не бъдат въвлечени в новия диалог от самото начало, категорични са от БАСКОМ.

Въпреки изразените тревоги по Наредба Н-18, представители на софтуерните компании у нас са участвали в десетките работни срещи в различни формати, организирани между държавната администрация и бизнеса. На всички тях БАСКОМ активно предупреждавала, че в предложения вид Наредба Н-18 е взривоопасна по множество причини: някои от заложените изисквания бяха в голяма тежест за бизнеса на макро равнище, други бяха в противоречие с принципите на свободната конкуренция, а трети пораждаха сред софтуерните компании опасения за свръхрегулация и ненужни лицензионни режими. Особено притеснително за софтуерните компании бе последното съображение, като някои от тях обмисляха да прекратят оперативната си дейност, поясняват от БАСКОМ.

По думите им в същото време много от компаниите са направили сериозни инвестиции в съответствие с изискванията в Наредба Н-18, които – към днешна дата и при напълно оттеглена регулация – остават огромни загуби, които бизнесът се налагало да покрива в условията на разрастваща се икономическа криза.

Причините за това се свеждат до хаоса в управлението на процеса по обсъждане и въвеждане на ефективни и справедливи за всички субекти правила, както и в отказа на компаниите, продаващи касови апарати, да позволят преминаване към директна софтуерна фискализация като безплатна алтернатива на скъпите месечни такси за мобилна свързаност и поддържане на всяка каса.

Според БАСКОМ най-обезпокоителното е, че три години по-късно пред държавата продължава да стои проблемът с контрола върху отчитането на оборотите, респективно върху отчисляването и събираемостта на данъците. В тази връзка софтуерните компании се опасяват, че заради грешки в подхода може да се направи отстъпление от правилните по своята същност, цели и дух реформи за модернизация и дигитализация на данъчната система.

В резултат на това и предвид вълната на форсиране на дигитализацията в много бизнес сфери като антикризисна мярка на COVID-ситуацията държавата може да изостане от бизнеса, а икономическата среда в страната да стане по-непредвидима и по-непрозрачна, изтъква още в позицията си то БАСКОМ. 

Устойчивостта на софтуерната индустрия в България е възможна не само заради конкретни специфики на самата индустрия, но и до голяма степен заради прозрачната и сигурна среда, ясните правила и честните отношения между различните контрагенти на пазара. Поддържането на ефективни политики в тази посока, както и високите технически и етични стандарти са едни от основните ни цели, които последователно ще продължим да отстояваме, отбелязват от БАСКОМ.

В тази връзка те настояват:

  1. Да не прекъсва диалогът между бизнеса и държавата за модернизиране на данъчната система на страната.
  2. Да се премине към трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни с цел да се осъвремени, дигитализира и усъвършенства процесът по контрол на оборотите без допълнителни разходи за бизнеса.
  3. Новите предложения за промени в данъчното законодателство да бъдат прецизирани, да се вземат под внимание в самото начало експертните препоръки на софтуерния сектор и държавата да балансира отношенията между различните субекти, така че крайният резултат да е ефективен за всички и да не пречи, а напротив – да развива реалната конкурентоспособност на българския бизнес.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!