С Карта за висшето образование определят нуждата от студенти, преподаватели и ВУЗ-ове

Дисбаланси в търсенето и предлагането по региони установява Картата на висшето образование, съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Проектът за Национална карта на висшето образование в Република България е публикуван за обществено обсъждане до 18 юли 2021 г.

Дисбалансите, описани в документа, са разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище. Дисбаланс е и реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии. 

Пример за нарушен баланс е сравнението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, и реалния брой студенти. Средно за страната студентите са едва 53% от определения от НАОА общ капацитет.

В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „Математика“ – едва 19.1 %. Слаб е интересът също към „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.

Броят на студентите е равен на определения капацитет в професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“ и „Театрално и филмово изкуство“. Над 90% са запълнени бройките за студенти още в професионално направления „Педагогика“, както и в специалностите от регулираните професии „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“.

Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 приоритетни направления. Сред тях са „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 64-65% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Химически науки“ със 71 %, „Военно дело“ със 72 % и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ със 74%.

Почти половината студенти в България се обучават в 8 направления. Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по ..“. и „Право“.

Разпределението на университетите и агенциите също не е балансирано. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който е базирано само едно висше училище (Медицински университет – Плевен), а други три действат чрез филиали.

Регионални дисбаланси има при реализацията на хората с висше образование. За период от пет години – от 2015 г. до 2019 г. включително, са завършили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район. Приблизително толкова са и висшистите, останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.

Националната карта на висшето образование в Република България ще бъде актуализирана всяка година, за да се определят нужните специалисти във всеки регион. В Националната карта ще се вписва и ресурса от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.

Картата на висшето образование и данните от Рейтинговата система на висшите училища в България ще са базата при определяне на държавния прием за обучение, при разкриването на нови висши училища или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от университети, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!