Преди година Румен Радев бе избран за президент на България. Генералът бе кумир за авиофеновете, но почти непознат за повечето българи. БСП, която към лятото на 2016г. се намираше в долна мъртва точка и за пореден път я погребваха, заложи на пилот-изтребител с надеждата „да вдигне самолета“. И не сбърка. Макар да се яви като политическо НЛО, Радев проведе хирургически прецизна кампания с конкретни, премислени тези, без популистки обещания. Шамароса русофобите, заговори за суверенитет, потвърди европейския избор, но отхвърли брюкселския новговор. ГЕРБ пусна на терена множество сателитни кандидати, с надеждата да вкарат пилота в „моряшки бой“, но той не се поддаде.Карбовски пак нажежи мрежата: Да ви преведа какво каза президентът – еничари сте, нашите задачи са различни от европейскитеПрезидентът е учтив човек. Търпелив и бавен.
Това не е добре.
Но президентът ви казва неща, които е …
Nov 3 2017bulmedia.net

Днес малцина помнят как Трайчо, Калфин, Марешки и Дончева подлайваха в очакване някой да ги забележи. В решаващите дебати Радев се държа като кандидат, а опонентката Цачева като жертва на домашно насилие, което окончателно предопредели вота. Днес Борисов твърди, че ПП ГЕРБ загубила, защото „не искала да спечели изборите“. Уви, ако си спомним партенките на близката до властта жълта преса, речите на Цветанов в народна носия, герберската масовка в Арена Армеец и жлъчните подмятания на Борисов за „генерала с пола“, дежурния гастрол на Жозеф Дол и скечовете на Цачева, ще трябва да констатираме, че желание не липсваше. Не стигна умението. И доверието.

Радев триумфира с близо 60% от гласовете. Да видим какво става с него година по-късно. Ако съдим по сондажите, капиталът от доверие е почти непокътнат (около 59% одобрение за президента). Това е неприятна изненада за заварената политическа класа, която очакваше бърз залез. За сравнение Макрон, който победи с внушителните 66% през април, днес се радва на 46% одобрение. Разбира се, сравнението е условно: Макрон управлява президентската Република Франция и носи негативите на властта.  Затова пък разполага с огромни правомощия, от които Радев е лишен.

Ако съхраненото доверие е най-очевидният успех на българския президент, то политическата ситуация за него е неблагоприятна. Избирателите на Радев не проявиха същия ентусиазъм на парламентарните избори през април. Някои подкрепиха патриотите, други залитнаха към Марешки, трети не отидоха до урните и днес имаме „Борисов 3“, а президентът е във враждебно обкръжение. Големите частни телевизии методично цензурират позициите на Радев. Кметовете са предупредени от ГЕРБ да не оказват съдействие на президента, макар гражданите да го приветстват навсякъде. Генералът и екипът му могат да винят отчасти и себе си за тази ситуация. Изборът на Огнян Герджиков за служебен премиер разколеба някои избиратели, а скоро разочарова и самия Радев. Служебният кабинет организира безупречни избори, но не успя да оформи президентска алтернатива на статуквото.

За изминалите месеци държавният глава остана доста самотен на върха. Липсват публични говорители, които да утвърждават позициите му. Особено по икономическите теми. Въпреки широката гражданска подкрепа, Радев разчита само на шепа лоялни и компетентни съмишленици. Срещу него е машината ГЕРБ, подкрепена от казионната журналистика и бетонирана от гражданската апатия, въпреки каскадните скандали във властта.

Радев обаче успя в няколко стратегически начинания. За разлика от предшественика си Плевнелиев, който бе използван като русофобски мегафон от заинтересовани страни, Радев отхвърли тази слугинска роля. В разрез с мейнстрийма в Европа и САЩ, държавният глава изпълни обещанието си и възприе конструктивен тон в отношенията с Русия, Путин прие поканата му да посети България след седемгодишна пауза. Това не попречи на Радев да постигне пълна международна легитимация и да наложи кохезионната политика в Римската декларация на ЕС, сиреч правото на България да разчита на европейски пари и след 2021г. Рупорите на ГЕРБ се опитват да внушат, че президентът е в изолация. Всъщност това е най-активният български президент на международната арена с 16 посещения зад граница само за 10 месеца. Радев се срещна с колегите си Щайнмайер, Ван Белен, Адер, Грабар – Китарович, иранецът Роухани, Порошенко, Тачи, Мерзийоев и йорданския крал Абдула, бе гост на Гаук, Матарела, Дуда, Алиев, прие Макрон и Лойтхард. Видя се с Тръмп, приет бе от Папата, бе гост на най-престижния форум по сигурността в Мюнхен, говори пред Общото събрание на ООН. В Брюксел бе приет от Юнкер, Туск, Таяни и Столтенберг.  Българският президент бе гост на балканските си колеги Павлопулос, Йоханис и Вуянович, утвърди мястото на България в Триморския форум във Варшава и глобалната екологична инициатива на френския си колега. През декември са планирани още две посещения в Париж по покана на Макрон.

Във вътрешната политика президентът синтезира всички ценности, върху които може да се изгради алтернативата на властта. Суверенитетът е първата от тях. На парламентарните избори Радев успя да овладее щурма на партия ДОСТ. За пръв път от години службите изгониха петима турски агенти, а служебният кабинет и ЦИК приложиха умно закона и предотвратиха появата в парламента на партия, подвластна на Ердоган. За сравнение: месец по-късно Борисов бе привикан навръх рождения си ден в палатите на новия султан. И отиде…Бойко Борисов няма никакви намерения да е президент на България, прицелил се е в много по-висок постЗащо юздите на управлението на България са изпуснати и държавата е оставена на автопилот? Защо преми…Nov 13 2017bulmedia.net

Президентът последователно настоява за превъоръжаване на армията, предложи идеи за реформа във финансирането на вероизповеданията, лицензирането на ислямското образование в България и други промени за възпиране на „дълбокото проникване“ на чужди интереси в българското общество. За сравнение: професионалните патриоти изостриха кризата в армията, на път са да приземят авиацията и построиха прескъпата и нелепа ограда по границата. Отново Радев бе този, който повдигна въпроса за цената и надеждността на прословутото съоръжение.

Вторият стълб на президентската алтернатива е законността. Радев спря бетонирането на Пирин, наложи вето над Закона за концесиите и сезира Конституционния съд за договора за свободна търговия ЕС-Канада (СЕТА). С тези три действия се утвърди като действен защитник на българската природа. За сравнение: разните зелени формации напоследък битуват основно във ФБ и са заети с преговори за нова дясна коалиция.

Третият стожер на идейната алтернатива на президента е активната борба с корупцията. Радев пое риска от челен сблъсък с властта и заяви своето кредо: независим орган за борба с корупцията с разследващи функции. Държавният глава даде шанс на новия състав на ВСС да издигне свой кандидат за председател на ВАС. Уви, той издигна пак стария. Радев действа в духа на съдебната реформа. За сравнение: някогашните реформатори, които провалиха съдебната реформа, подобно на всичко, до което се докоснат, днес мълчат по темата антикорупция. Заети са с поредната си коалиция.

В серия от речи Радев сложи край на историческите „актуализации“ в стил Плевнелиев, които представяха Ботев и Левски като подранили евроатлантици, а Освобождението на България като заслуга на румънските, украинските, литовските и естонските воини. Генералът обещаваше да върне достойнството на институцията, а изговарянето на истината е част от него.

За разлика от политическата класа, която 28 години паразитира върху емоционалната антиномия комунизъм-антикомунизъм, държавният глава направи и първа конкретна стъпка към националното помирение. Отдаде почит на своя предшественик Желю Желев в родното му Веселиново, в присъствието на Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. И призова да „спрем да ползваме историята за злободневен политически бизнес“.

В резюме: за изминалите десет месеца Румен Радев синтезира в персоната си най-неотложните и перспективни каузи: национално помирение, суверенитет, законност, антикорупция, справедливост, екология. Стори го не с думи, а с действия, които поставиха в конфуз досегашните приносители на тези каузи, които са в летаргия. Това създава здравословна идейна конкуренция и възстановява връзката между думи и дела, която в българската политика отдавна е скъсана.

Генералът умело се позиционира като алтернатива на властта, но в българската конституция президентът е лишен от реални правомощия. Оттук насетне залогът пред Радев е да федерира силите, които стоят зад разнородните каузи. Най-вече избирателите им, защото говорителите на зелените, социалните и патриотичните каузи са орел, рак и щука. Втората стратегия е да заложи на изчерпването на парламентарната република, която функционира все по-трудно. Но с риск някой друг да го задмине по бързата, популистка писта към конституционната реформа. А тя изглежда неизбежна.

* Автор: Анастас Добрев
Източник: glasove.com

Коментари