петък, юли 19, 2024

Рестарт на делото срещу Бисер Миланов – Петното за закана за убийство

ВКС върна за ново разглеждане на Окръжния съд в Разград делото срещу Бисер Миланов – Петното за закана с убийство през 2018 г. и хулиганство при опасен рецидив.

Делото е образувано по касационна жалба на обвиняемия срещу въззивната присъда.

С присъда на Районния съд в Русе той е признат за невинен по обвинението за закана с убийство на двама души през ноември 2018 г. в Русе пред денонощен магазин. Признат е за невинен и по обвинението за хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, извършено при условията на опасен рецидив. Наложено му е административно наказание – задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР.

С въззивната присъда частично е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за закана с убийство, като му е определено едно общо най-тежко наказание – 6 месеца затвор. В останалата част присъдата е потвърдена.

Според ВКС касационната жалба е основателна. Окръжният съд е постановил присъдата си, без да събере възможните и допустими доказателства и доказателствени средства. Той е приел единствено, с оглед на твърденията на двамата пострадали и на приятеля им, че при пристигането на Бисер Миланов с куче пред магазина той не прави опит да влезе в търговския обект, говори нещо на пострадалите, след което заплашва един от потърпевшите. Тази обстановка е приета, въпреки че в записите от камерите отсъства звук, т. е. не се чуват отправените реплики между участниците в инцидента, а от кадрите не се вижда моментът на нанасяне на удар от подсъдимия към пострадалия и не е установено каквото и да е агресивно поведение от страна на Миланов, т. е. заявеното от тримата свидетели е „в унисон с веществените доказателства“. Макар да е отчел безспорната заинтересованост на тримата от изхода на делото и въпреки констатираните противоречия в заявеното от тях в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, въззивният състав не е намерил основание да не кредитира показанията им, включително и относно обстоятелствата, че подсъдимият е нанесъл удар в главата на единия от потърпевшите и е насъскал кучето срещу него с думите „късай“. Тъй като от двете съдебномедицински експертизи по делото, данните в амбулаторния лист, показанията на лекаря, извършил първоначалния преглед на пострадалия в нощта на инцидента, и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание не са установени видими следи от увреждания от нанесен удар от подсъдимия в главата на нападнатия, въззивният съд е приел, че е възможно ударът да не е оставил такива. Възможно е обаче и изобщо да не е имало удар.

По отношение на визираните обстоятелства няма други доказателствени източници, а коментираните не са достатъчни за разкриването на обективната истина, смятат от ВКС. Те посочват, че наличието на няколко версии сочи най-малкото на неустановеност по несъмнен начин на значими за правилното решаване на делото въпроси. Предложеното от Миланов развитие на събитията е повърхностно отхвърлено от въззивния състав с декларативното изявление, че записите, за които е безспорно установено, че са без звук, изцяло кореспондират с твърденията на пострадалите. Без проверка са останали възраженията на подсъдимия, че е употребил израза „Ще ви набия“, а не „Ще ви убия“, което е от съществено значение за предмета на доказване. Без детайлен анализ са останали и обстоятелствата, че непосредствено след инцидента двамата пострадали не са подали сигнал до полицията, а четири дни по-късно жалба е постъпила само от техен адвокат, като в хода на продължилата повече от година предварителна проверка единият от потърпевшите е твърдял единствено, че подсъдимият „ще му разбие зъбите, че където го срещнел щял да го бие“. Едва в хода на образуваното година и три месеца след инцидента досъдебно производство за хулиганство е споменал вече, че е заплашен с убийство.

ВКС счита, че допуснатите от въззивния съд нарушения на основните принципи на наказателния процес, довели до липса на изясняване на обстоятелствата, значими за разкриване на обективната истина, са в основата на незаконосъобразно формираното му вътрешно убеждение, поради което се налага отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Вторият въззивен състав трябва да положи усилия да анализира поотделно и в съвкупността им всички доказателства, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените факти по делото.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!