Най-накрая баща ми реши да се разведе с майка ми. Винаги съм се чудела защо не я напусна много по-рано, а години наред търпеше да ни тормози и излага пред съседите. Майка ми е алкохоличка и в моментите, в които прекалеше с чашката, посягаше дори и на баща ми. Баща ми беше шофьор и често му се налагаше да пътува с дни. Тогава, за мой ужас, оставах сама с майка си, която, възползвайки се от отсъствията на баща ми, мъкнеше у дома отрепки като нея. За да може спокойно да развратничи с тях, тя ме гонеше на улицата. Без значение дали е лято, или зима. Една нощ, докато майка ми спеше пияна, един от отрепките се опита да ме изнасили. Полугола и без обувки, избягах навън и цяла нощ треперех, свита на една пейка.

Пиянските изпълнения на майка ми не оставаха скрити за хората, а в училище бях станала за подигравка на всички съученици. Чашата преля обаче, когато тя избяга с един от любовниците си. Последва дълъг период, през който ту се връщаше при нас, ту отново изчезваше с някой любовник. По едно време залюби вдовец с две деца. Изглеждаше, че майка ми ще спре да пие и отстрани приличаха на нормално щастливо семейство, дори ходеха заедно на море. Но, за съжаление, една вечер тя отново се напила и на сутринта вдовецът я хванал в леглото с един от приятелите си. Така майка ми се завърна пак у дома. Спокойствието, на което се радвахме с баща ми, беше напълно разбито от нея.

Отново се започнаха пиянските вакханалии, среднощните оргии и все по-често преспивах, свита на някоя пейка. Заради подигравките се срамувах да ходя на училище; съучениците ми ме наричаха „дъщерята на парцаланата“. Децата могат да бъдат много жестоки. Не е лесно чуждото нещастие да бъде забавление за хората. Веднъж попитах баща си защо не се разведе с това чудовище и да я прогони веднъж завинаги от дома ни. Но нещата не бяха така прости. Майка ми е сирак, живяла по интернатите, и баща ми я съжаляваше. Нямаше кой да й помогне, така щеше да пукне някъде от пиене. Баща ми се запознал с майка ми, когато служел в армията, и щом се уволнил, я взел със себе си, а по-късно двамата се оженили. Известно време живели много добре, докато майка ми не се пропила. Бях 10-и клас, когато баща ми катастрофира.

Измъкнали го почти умрял под купчината смачкани тенекии на колата. Един месец беше в кома – месец, през който не спирах да се моля на Бог, любимият ми баща да оживее. Оживя, но остана инвалид за цял живот. След злополуката не можеше вече да работи и вкъщи настъпи ад. Останала без средства за алкохол, майка ми не спираше да вилнее по цял ден. Заради лошата й слава никъде не я наемаха на работа, но и тя не искаше да работи. За няколко месеца задлъжняхме с огромна сума и когато кредиторите взеха да ни притискат, баща ми се видя принуден да продаде единственото ни жилище. След като се разплатихме, не ни останаха кой знае колко пари, но стигаха да преживеем известно време. Един роднина ни съжали и ни предложи да се нанесем в къщата, останала от покойните му баба и дядо. Лична драма: Опитът на сестра ми ми показа какво е ранният детски бракВ Малави има много традиции и ритуали. Една от най-жестоките традиции е, когато момичето достигне по…Jul 31 2017bulmedia.net

Този наш роднина се оказа човек с огромно сърце и досега ни подкрепя в трудните моменти. За да помагам с някакви пари, бях решила да напусна училище и да си намеря каквато и да е работа, но баща ми категорично отказа. Добрият ми, мил баща – можеше с дни да гладува, да не си купува лекарствата, само за да има пари за мен. Не искаше в училище да ми се подиграват, освен че съм дъщеря на алкохоличка, ходя и със стари дрехи и обувки. Както можеше да се очаква, чудовищната ми майка не успя да се пребори с алкохолната си зависимост. Нито веднъж през жалкия си живот не можа да ни бъде подкрепа и един ден отново избяга, отмъквайки си със себе си всички пари, които имахме. С тези пари трябваше да живеем, да си купуваме храна, лекарства и да плащаме сметките, а тя, най-вероятно, ги е изпила за една нощ в компанията на някой от себеподобните си любовници.

Слава Богу, роднината отново ни се притече на помощ, дори ми помогна да започна работа през летния сезон, а и баща ми вече взима пенсия по болест. Намерил си и хоби – дялка разни фигурки от дърво. Трудно, но се справяме. Догодина завършвам училище и ще си намеря постоянна работа. Докато баща ми е жив, ще се боря нищо да не му липсва. Ще се грижа винаги за него, но на онова пияно чудовище дори и да умира, няма да подам ръка. На пътя си да я видя паднала, ще мина през нея като валяк. А тя ще падне, ако не днес, то утре, защото алкохолът на никого не прощава.

Траяна

Писмото е публикувано в последния брой на „Лична драма“
Източник: lichna-drama.comНова драма за Румен Радев! Бившата на президента иска да му вземе децата заради Десислава (СНИМКИ)Бившата съпруга на президента Румен Радев – Гинка, е обърнала нова страница в живота си. Банкерката …Jul 27 2017bulmedia.net

Коментари