лична драма

Винаги съм вярвала, че възрастните са длъжни да изтърпят всички удари на съдбата, но се оказа, че дълбоко греша. Когато бях на 27 години, любимата ми майка почина. Тя така и не успя да ме види в булченска рокля, нито пък времето й позволи да се порадва на внуци. Всичко стана толкова бързо: за един кратък миг мозъчен кръвоизлив й отне живота. Много тежко се сбогувах с нея, въпреки че вече не съм дете. Смъртта й се отрази болезнено и на баща ми, който години по-късно все още скърби. Татко никога повече не погледна към друга жена и посвети остатъка от живота си на мен. Две години след страшната загуба, се омъжих и скоро родих момиче.Лична драма: Омръзна ми да съм любовница на повикване, имаме минало, но не и бъдещеБеше ми лесно да си обещая, че това е краят и никога повече няма да позволя на този мъж да ме нарани…Dec 13 2018bulmedia.net

Дъщеря ми Стела е наследила всички черти на покойната ми майка. Същата руса коса и сини очи, и колкото повече време минава, толкова повече заприличва на баба си. За съжаление точно тогава ми направи впечатление, че дядо й я избягва. Баща ми отказва да ни гостува, а когато дойде, не прегръща и целува Стела. Дъщеря ми протяга ръце към него, ала той студено я отблъсква. Момичето ми усеща, че е нежелана и това дълбоко я разстройва. Веднъж не издържах и го попитах защо така се отнася към собствената си и единствена внучка. Баща ми ме погледна с тъга и отговори, че отсега нататък не иска да ни гостува, защото дъщеря ми много му напомня за непрежалимата му съпруга.

Стела наистина е копие на баба си, но аз не виждам нищо лошо в това. Напротив, в нейно присъствие имам усещането, че мама отново е до нас. Няколко седмици по-късно баща ми се разболя. Притеснени за здравето му, със семейството ми го посетихме. Татко лежеше на дивана и видимо не се чувстваше добре. Докато разговаряхме, изведнъж дъщеря ми се доближи до него, положи глава на скута му и каза: „Дядо, обичам те и не искам да си болен.“ В нежното й гласче се усещаше толкова съпричастност и любов, че всички се разплакахме. Баща ми не отговори, но по лицето му личеше, че се бори с чувствата си. Надявам се с времето ледът в сърцето му да се стопи и той най-накрая да приеме дъщеря ми като своя внучка.Лична драма: Най-близките ми забиха нож в гърба, а непознатият от парка отвори сърцето си за мен и бебето миГледах и не можех да повярвам на очите си. На няколко метра от мен, на една скамейка, седеше годеник…Nov 12 2018bulmedia.net

Коментари

loading...