Протест и партии зациклиха, расте блокът на „няма да гласувам“

Подкрепата за основните формации е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ.

Новата политическа ситуация в страната е довела до спад в подкрепата в двете основни партии – по-голям при ГЕРБ – между юли и август, но през септември и октомври особена нова динамика няма. Като че ли е спряла динамиката и в искането за предсрочни избори – то не продължи да расте, макар да остана високо.

Това е обобщението на социологическата ситуация у нас в последните няколко месеца. Данните са от редовните ежемесечни независими изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, включително и от последното изследване „лице в лице“, направено между 1 и 9 октомври. Предстои да видим дали цялостното „зацикляне“ е „плато“ преди успокояване или е „стъпало“ към още по-негативни периоди, посочват социолозите от „Галъп“

Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. Не се забелязва нито продължаващ ръст, нито осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации, гласи проучването на „Галъп“.

БСП и ГЕРБ се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%.

След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните. Това влияе и на данните за основни институции и т.н. Единственото изключение от статичността е увеличението на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).

Снимка 501663


Източник: gallup-international.bg

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. Трудни за предвиждане са развитията с коронавируса. Всичко това ще влияе и на доверието в институции – то се повлиява именно от партийните предпочитания и икономическите фактори.

На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на „Има такъв народ“ – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.

Една от формациите, които смятат, че ще има промяна заради коронавирусната ситуация, е „Има такъв народ“.

Демократична България“ е взела още през лятото „стъпало“ нагоре, от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България„.

Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в парламента. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа, според проучването на „Галъп“.

Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа и успехът й зависи от разширяването. ОП пък още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание.

ДПС остава стабилно (и дори показа белези на укрепване в хода на протеста), а в този месец е на ниво 6,9% от всички имащи право на глас.

Воля“ също не се е повлияла особено – партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес.

През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа. Не всички от декларираните гласове са еднакво „твърди“ и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, „финалния спринт“, който различните формации могат да направят и т.н.

Сред останалите формации не се очаква „отскок“ засега, но е възможно да има „скрита“ подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!