Бойко Борисов шеф ЕК
Бойко Борисов

Две седмици преди изборите за Европейски парламент „Барометър България“ проведе проучване за нагласите на българските избиратели за участие във вота.

Избори 2019

Четири от партиите се очертават със сигурно представителство в Европарламента – ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО. Забелязва се и определен дял от колебаещи се избиратели, които биха могли да повлияят на крайните резултати в изборния ден.

Ще гласувате ли на изборите за Европарламент на 26 май?
На въпрос „Ще гласувате ли на изборите за Европарламент на 26 май“ 33,8% заявяват, че със сигурност ще гласуват, 36,5% се колебаят, а 29,7% категорично няма да гласуват. Изборите в края на май по всяка вероятност няма да променят тенденцията за ниска избирателна активност на вота за Европейски парламент. Но делът на колебаещите се дали да го направят е относително висок – 36,5%, като решението им има потенциал да повлияе на резултатите в полза на една или друга политическа сила.

За коя партия/коалиция ще гласувате на предстоящите евроизбори?
Отговорите на анкетираните, твърдо заявили, че ще гласуват, на директния въпрос за кого планират да гласуват в края на май показва, че след значимия отлив от одобрение последните седмици ГЕРБ отново отбелязва лека преднина пред БСП. Подкрепата от 31,9% е генерирана до голяма степен от твърдите привърженици на партията, които затвърждават позицията си с наближаване на изборния ден и като отговор на негативната кампания. От друга страна БСП (с 31,2% заявили желание да гласуват за листата ѝ) не успява да привлече допълнителна подкрепа извън традиционния си електорат, защото масовата част от избирателите не я разпознават като желана алтернатива и горе-долу изравнените позиции с ГЕРБ в последно време могат да изиграят лоша шега на столетницата, като мотивират вот срещу нея и за опонентите ѝ.

За сметка на това се наблюдава отчетливо одобрение за ВМРО с водач на листата Ангел Джамбазки – 7% към момента заявяват твърдо намерение да гласуват за кандидатурата на воеводите. След решението на партиите от патриотичната коалиция за самостоятелно явяване на евроизборите ВМРО успяват да привлекат вота на по-голямата част от избирателите им, като печелят одобрение и извън традиционния им електорат, с голям потенциал да привлекат от гласовете на все още колебаещите се. Несъмнено ДПС също ще имат представители в следващия европейски парламент с 8,8% подкрепа, но трябва да се има предвид че резултатът им на изборите е трудно прогнозируем с точност поради спецификата на традиционния им електорат и вътрешните процеси, протичащи в движението.

Останалите формации към момента остават под прага за излъчване на представител в Европейския парламент, като се наблюдава значим дял избиратели, които все още се колебаят дали да отидат до урните и за кого да дадат вота си, ако го сторят.

В случай, че все пак решите да гласувате за кого сте склонни да дадете гласа си?
На респондентите, отговорили с „колебая се“ на въпрос 1, „Барометър България“ зададе допълнителен въпрос – ако все пак отидат до урните, за кого са по-скоро склонни да гласуват. ГЕРБ биха могли да мобилизират 14,3% от колебаещите се избиратели и да подобрят резултата си. ВМРО имат потенциал да привлече допълнително 21,4% от тези, които все още не са взели решение. В случая значение има фактът, че Ангел Джамбазки като водач на листа печели одобрение и привлича гласове и извън тясно партийният им електорат, както и че след решението на партиите от ОП да се явят самостоятелно на избори част от симпатизиращите на коалицията като единна формация могат да насочат гласовете си към ВМРО. БСП много трудно поне на този етап и за тези избори ще разширят значително подкрепата си извън традиционните си гласоподаватели, но все пак биха могли да привлекат вота на част от колебаещите се с леви убеждения – 8% от колебаещите се, в конкуренция с „Коалиция за България“ (АБВ). Има и значителен дял колебаещи се, които не изявяват склонност да гласуват за конкретна листа към момента, но все пак съществува вероятност да отидат до урните, като вотът им ще бъде решен в последния момент – това са 36,4% от колебаещите се.

В периода 8-13 май 2019 г. агенция СОВА ХАРИС проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Проучването е реализирано със собствени средства.

Колко избиратели ще отидат до урните на 26 май?
Това е загадката, от която зависят прогнозите за резултата от изборите за Европейски парламент у нас. В последното изследване малко над 47% от гласоподавателите заявяват, че със сигурност ще гласуват и са сигурни в своя избор. Да напомним, че социологическите изследвания отразяват мнението на реалните гласоподаватели в страната. Избирателните списъци включват и около 1 милион български граждани, пребиваващи в чужбина. Поради това така декларираната избирателна активност спрямо избирателните списъци ще бъде около 40%. За хората, които анализират избирателните процеси отблизо, това ниво е изключително високо. На предишните избори за Европейски парламент в България гласуваха около 33% спрямо избирателните списъци. Най-верятно и този път да се възпроизведе това равнище. Ако тази хипотеза се реализира, ще означава, че значителна част от деклариралите, че ще гласуват, няма да го направят. Възниква въпросът дали тази редукция на гласове ще бъде пропорционална на всички участници в изборите или някои партии ще бъдат „наказани“ в по-голяма степен от другите. Освен това, данните показват, че по-ниската избирателна активност ще облагодетелства партиите, при които наблюдаваме по-висока мобилизация на ядрата от твърди симпатизанти – БСП и ДПС. По-високата избирателна активност ще бъде по-благоприятна за партиите с по-голяма електорална периферия – в сегашния случай ГЕРБ и другите кандидати за преодоляване на изборната бариера.

Резултатите, които регистрирахме, показват паритет между двете водещи политически сили ГЕРБ и БСП. Минимален превес от 0,8% имат управляващите. Тази разлика е в рамките на допустимата статистическа грешка, така че въпросът за крания победител продължава да бъде отворен. Партията на Бойко Борисов залага на позитивна кампания, като се опитва да привлече общественото внимание с примери за добри резултати от своето управление. Основен аргумент, на който залага ГЕРБ, е принадлежността към водещата партия в Европейския парламент – Европейската Народна партия – и добрият интегритет към европейските институции. Успешното европредседателство, организирано от нашата страна, се изтъква като съществена заслуга. Кампанията на ГЕРБ кореспондира със споделяните очаквания от българските избиратели за защита на националните интереси в ЕС. Привличането на СДС и други десни формации се очертава като успешен ход, тъй като свързва идентичността на центристка формация като ГЕРБ с избирателите от дясното политическо пространство.

Основният опонент на управляващите и претендент за победа на изборите – БСП – залага на значението на предстоящия вот за развитието на обстановката вътре в страната. Изтъкват се организационните неуредици и корупцията като съпътстващи управлението и се представят като основен аргумент за належаща спешна смяна на изпълнителната власт. Противопоставянето на тезите на управляващите е изключително остро. Социалистите оставят отворен въпроса за линията, която ще следват е Европейския парламент – дали там ще работят в синхрон със системната партия от тяхното семейство или ще налагат други, по-консервативни възгледи и политики. Тази неопределеност представлява проблем както за част от актива на партията, така и за по-широки кръгове от привържениците й.

Според данните от изследването, третата партия със сигурно присъствие в следващия Европарламент е ДПС. Движението залага на добрата експертиза на своите кандидати и членството си в едно от големите семейства в Европейския парламент – Либералния Алианс. Проблем в кампанията на ДПС е отдалечеността на дискутираните теми от редовия им избирател. Все пак квотата от около 350 000 гласа, които Движението редовно постига на избори, и този път изглежда напълно постижима цел.

Партията на бизнесмена Веселин Марешки има реални шансове да заеме позицията на четвърта политическа сила. Явяването на тези избори на партиите от Обединени патриоти по отделно и противоборството между тях създаде тази възможност. Трябва да се отчете и масивната и агресивна кампания на партия „ВОЛЯ – българските родолюбци“, насочена срещу статуквото. Вероятно за повишаване на авторитета й роля ще изиграе и присъединяването на партията към политическото семейство на Марин Льо Пен.

На този етап от формáта Обединени патриоти се откроява кампанията на ВМРО. Това води до регистриране на по-висока готовност за подкрепа от избирателите. Войводите залагат на позиции по теми, които развиват от доста години и които добиха актуалност в момента: миграцията, ромската престъпност, македонския въпрос и др. Водачът на листата внася мажоритарен елемент, който допринася за разширяване на влиянието им. По същество ВМРО е третата партия заедно с ГЕРБ и ДПС, които залагат в кампанията си на определени успехи в развитието на страната. Отговорността, която носят за управлението в момента, ги прави и уязвими.

Коментари