С по-високи санкции в Кодекса на труда (КТ) притискат работодатели, които са некоректни и не декларират труда на своите работници. Предлага се при повторни нарушения работодателят да може да бъде глобяват от 15 000 до 20 000 лева, а санкцията за виновното длъжностно лице да варира от 5 000 до 10 000 лева.
Промените в Кодекса на труда са публикувани за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика.
Освен за недеклариране на труд се завишават и санкциите за неплатени в срок трудови възнаграждения и обезщетения.
Нарушенията засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател, посочват от МТСП и обясняват, че размерът на административната санкция трябва да е възпиращ. Затова и се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения такива споразумения не могат да бъдат сключвани.
С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
С промените се дава възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. В същото време се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор.
Предложението има за цел да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се осигуряват повече възможности на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш, посочват от Министерството на труда и социалната политика. Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата. Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционен сектор.
С предложените промените в Кодекса на труда се усъвършенстват и трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване, и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.
Източник: News.BG