Нинова: Ще видим ли премиера
Корнелия Нинова

В периода 10-15 май 2019 г. агенция „АФИС“ проведе национално представително проучване на предварителните нагласи във връзка с предстоящите избори за членове на Европейския парламент. Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1604 пълнолетни български граждани в 126 населени места. Методът на регистрация е чрез случаен подбор по критерия „Най-близък рожден ден измежду пълнолетните лица в домакинството“. Предвид на близостта на очакваното събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които според нашия анализ е сигурно или почти сигурно, че ще гласуват идната неделя. Доверителният интервал на отклонение при възвратен подбор е ± 1,17%-2,73%. Проучването е проведено със собствени средства.

Избори 2019

Данните свидетелстват за сравнително висока декларативна нагласа за участие на пълнолетните български граждани в предстоящите европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 заявяват готовност, макар и в различна степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя избирателна активност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира на базата на онези около 5,2 млн. пълнолетни български граждани, които живеят и пребивават постоянно в пределите на родината, и до които ние достигаме с нашите социологически инструменти и изследователски методики. Спрямо избирателния списък на ЦИК (6,4 млн. души), тази активност ще се движи в границите на 33-35%.

Нашата прогноза е, че идната неделя ще гласуват между 2,1 и 2,3 млн. души, което прави именно активност от цитирания порядък.

Какви са данните в отговор на прекия електорален въпрос от страна на деклариралите готовност за гласуване? Въпросът е зададен чрез показване на изборната бюлетина (шоукарта) на регистрираните партии, коалиции и независими кандидати, заедно с изтегления в жребия номер.

Първият коментар тук е по адрес на т.нар. „големи“ – БСП и ГЕРБ. Преди месец, тоест преди горещата фаза на кампанията, двете формации разпределяха помежду си общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е спаднал с 10 на сто. Регистрираме нетипично висок дял на малки партии и независими кандидати, които получават около 1% и повече.

Едно от възможните обяснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласуване. 6,6% от интервюираните и заявили че ще гласуват за партия или коалиция, отиват на тези избори с мотива „За да попреча на определена партия да спечели“. Почти в равна степен този дял се разпределя именно между БСП и ГЕРБ. На практика протестният вот срещу „големите“ намира прием в лицето на редица по-малки партии и коалиции и дори някои независими кандидати.
С оглед на близките дялове е важно да се отбележи, че двете формации се ползват с различна степен на мобилизация на своите привърженици. Анализът на данните показва, че въпреки минималната преднина на БСП за България, електоралният корпус на управляващата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в размяна на местата.

Вторият коментар е относно резултатът на Коалиция за България. На електоралния въпрос, зададен отворено (без посочване на имена на партии и кандидати) или затворено (с посочване на имена на партии и кандидати), 71% от потенциалните гласоподаватели на тази коалиция декларират нагласа да подкрепят БСП, но при теста с бюлетината избират Коалиция за България.

Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, тъй като до изборния ден нещата могат да се променят в резултат на финалните щрихи на кампанията. Както посоката, така и мащабът на такава евентуална промяна ще останат неизвестни до последния момент.

Третият коментар е относно данните за малките партии и кандидати (около 1%). Няма как да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, коалиции и независими кандидати е 2 пъти повече в сравнение с предходните Евроизбори. До голяма степен може да се каже, че това също е протестен вот, или вот срещу статуквото, който обаче едва ли ще се реализира в мандати.

Четвъртият коментар е за онези интервюирани, които са предпочели варианта „Не подкрепям никого“. От опит знаем, че този дял в анкетни проучвания е силно преувеличен заради по-високата му престижност в сравнение с варианта „Няма да гласувам“. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или със сигурност няма да гласуват, или по-скоро няма да гласуват.

Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на онези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „Не подкрепям никого“, няма да надхвърли 2,6%, имайки предвид, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.

Преизчисленият резултат при тази хипотеза ще изглежда по следния начин:
С други думи кръгът на „заподозрените“ призьори в следващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.

Предизвестен ли е победителят на предстоящите избори? Отговорът е – по никакъв начин. Преди всичко заради късата дистанция между двете водещи формации – БСП и ГЕРБ, която е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това при анализа на данните следва да се вземе предвид и степента на мобилизация на основните партийни ядра, който беше споменат и преди това, а той сочи следното (първо са посочени сигурните, а след това колебаещите се)
БСП 66,2% 33,8%
ГЕРБ 70,5% 29,5%
ДПС 72,0% 28,0%
Воля 57,4% 42,6%
ВМРО 69,1% 30,9%

Видно е, че ГЕРБ е постигнал по-висока степен на мобилизация на своите избиратели в сравнение с основния си конкурент. Най-висока е мобилизацията по традиция на ДПС, но и ВМРО много успешно е провела кампанията си.

ГЕРБ, освен скритите си предимства, с които се ползва всяка управляваща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която отнема гласове от БСП. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е скрито предимство и за БСП, ако тя съумее да си „прибере“ в последния момент гласовете, които при други обстоятелства безусловно биха били в нейна полза.

Колебанията в електоралния сектор на ГЕРБ са в три посоки – дали да се гласува за ГЕРБ, дали да се гласува за друга партия, дали да се гласува изобщо. В сектора на БСП тези колебания са редуцирани до два варианта – дали да се гласува за БСП или дали да не се гласува. На практика успехът на ГЕРБ е зависим и от кампанията на други партии, а успехът на БСП е зависим единствено от нейните собствени сили, и доколко тя е успяла да „преведе“ по-далечните евро теми на своите гласоподаватели. Не трябва да се забравя, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на БСП традиционно е по-ниско мотивиран отколкото при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно разпределение.

Независимо от високото ниво на декларативност на потенциални гласове в полза на партия „Воля“ вотът за тази партия е несигурен предвид на сравнително по-ниската степен на мобилизация. Обратно – вотът за ВМРО може изненадващо да се покачи на по-високи стойностни нива, тъкмо заради по-високата степен на мобилизация. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят между преминалите прага от 5,88%, но този праг се изчислява, след като се елиминира делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“, и двете партии разполагат с потенциални, макар и не съвсем сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.

„Галъп интернешънъл“

Дни преди вота формулата на влизащите в ЕП е 3+1+евентуални шансове за още две формации. Степента на предвидимост е ниска, възможни са развития в последните дни и часове. ГЕРБ и БСП се открояват. ДПС са трети, а ВМРО вече преминава бариерата и от финалните дни на кампанията ще зависи дали и с колко ще е над чертата.

Това показват данни на „Галъп интернешънъл“ към 17 май, които са моментна снимка, а не прогноза за изборен резултат. Свои шансове да са над чертата имат също „Воля“, която разви мащабна кампания, а и ДБ.

Активността е трудна за предвиждане, но от днешна гледна точка се очаква да бъде около 33% от официалните списъци с избиратели (които невинаги са надеждна отправна точка, а има и дописвания). Това означава около 2.2 млн. (с възможни сериозни отклонения) гласуващи, от които се очакват и известен брой недействителни бюлетини (за справка, на последните избори за ЕП те бяха около 120 хил.) Разбира се, може да има известни отклонения заради разминаване между формални гласоподаватели в списъците и реално пребиваващи в България.

Към 17 май, когато завърши последното проучване на „Галъп интернешънъл“, двете основни формации оспорват първото място, респективно БСП с потенциален вот между 28 и 32%, и ГЕРБ с потенциален вот между 27 и 31% от действителните гласове, подадени за партии и кандидати. Текущата последна седмица ще реши всичко и ще покаже дали и доколко ГЕРБ мобилизира периферията си. ДПС има очакван вот около и над 15-16% от действителните гласове, подадени за партии и кандидати. До около 6% към 17 май вече достига ВМРО, което означава, че преминава бариерата от 5.88% и дали и с колко ще влязат в ЕП зависи от мобилизацията на електората. „Воля“ може да финишира на нива между 5 и 6%, а ДБ – между 4 и 5%.

Не бива да се подценяват и останалите формации, които ще очакват между 1% и 3% от вота – като Коалиция за България (АБВ), „Атака“, Патриоти за Валери Симеонов, „Възраждане“. Интерес будят и от формацията „Път на младите“, които могат да получат и над процент от вота. Любопитно ще е представянето на „Коалиция за България“, защото е възможно да има объркване на част от избирателите на БСП.

За формации и кандидати с около и под 1% подкрепа потенциалният вот може да бъде значим. Независими кандидати този път като че ли събират известен интерес.

Подобни фактори няма как да се отчетат социологически надеждно на този етап. Няма как да се отчетат и формите на зависим, административно мобилизиран и т.н. вот, които може и да решат изборите.

Бариерата се очертава около и над 120 хиляди гласа. Регистрираният засега интерес към „Не подкрепям никого“ се очаква да остане по-скоро декларативен и би било изненада, ако премине 2–3% от общия брой действителни гласове.

Данните са на базата на национално представително проучване сред 1003 души (18+) в цялата страна, проведено от 10 до 17 май по метода на прякото интервю лице в лице. Изследването е независимо от външно финансиране. Данните показват моментното състояние на декларативните нагласи. Затова и не са прогноза за изборния резултат. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3.5%.

Проучването е възложено, финансирано и проведено от „Галъп интрернешънъл Болкан“.

Коментари