Най-много студенти искат да учат специалности с ниска реализация

Само в направления, към които има интерес от новопостъпилите студенти и се запълват повечето вакантни места, висшите учебни заведения ще могат да създават нови специалности.

Това е едно от базисните предложения в т.нар. Национална карта за висшето образование, предложение от служебния министър на МОН проф. Николай Денков.

Във въпросния документ специалностите са категоризирани в три разряда. Критерият е реализацията след завършване на въпросните дисциплини.

Първият е „Група 1“, в който влизат предмети, чиито възпитаници намират бързо професионална реализация. В нея се включват предмети като математика, информатика, медицина и др. Впрочем именно към тези специалности интересът е доста слаб, може би заради трудността на материята – едва 18% от студентите кандидатстват за тях, като има хроничен дефицит на учащи в тези направления.

На последно място, категоризирани в „Група 4“ пък стоят тези специалности, към които има голям интерес, но сравнително ниска реализация. Такива например са икономика, администрация, туризъм и др. В тях са приети 63% от настоящите студенти, но реализацията им след дипломирането, казват експертите, е сравнително ниска.

Именно изхождайки от критерия търсене и реализиране, от МОН са създали конкретни изисквания, за да се открие ново висше учебно заведение. Такова не следва да бъде откривано, ако няма заетост на местата във вече съществуващото такова в региона, като трябва да има становище както от МОН, както и от ресорното министерство, в която област спада специалността.

Най-зле откъм висши училища традиционно се нарежда Северозападът, макар и в него да влиза Плевенско. Там учат близо 20 пъти по-малко студенти, отколкото в Югозападния регион, в който влиза и София-град. Именно там се обучават 54% от висшистите към днешна дата.

Най-големият проблем на новите студенти е, че търсят на „хляба мекото„, казват от МОН. Т.е. учат в специалности, в които влизането е сравнително лесно, но реализацията е доста ниска. Такива са например икономиката и туризма, докато за математика желаещи далеч няма.

Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“, уточняват от МОН.

Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% – между втори и трети курс, 1-2% – между трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират, допълват още ресорното ведомство.

От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време други като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“ бяха увеличени с 5-8%.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!