Можеше ли Миков да има сто Цецови апартамента
Михаил Миков и Корнелия Нинова

„Можеше ли Миков да има сто Цецови апартамента“ е коментар на проф. Драгомир Драганов в сайта retro.bg. Публикуваме го без намеса.

Ей, българите, хайде малко да се обърнем към аритметиката. И да почнем да смятаме по повод на „ония“ милиони, дето другарката Нинова уж била предложила на Михаил Миков.

Пък той ту ги взел, ту не, ту щял да ги вземе, ту не щял. Но Мишката, как не го е срам, си мълчи и не казва нито „да“, нито „не“. Въобще досущ като Антон на разпита му пред фашистите – „ни дума, ни вопъл, ни стон“ (това по Веселин Андреев)…

Ами както и да го погледнеш, 30 млн. лева са си 15 млн. евро. Нали сега е модерно да смятаме в евро, защото сме били пред „чакалнята“ на еврозоната“.

Всъщност то кога ли не сме били пред някаква „чакалня“? Преди в онази на „светлото комунистическо бъдеще“, пък то така и не дойде. Още сме в тази на Шенген, но не спирам да се съмнявам, че и той няма да ни отмине.

Е, сега ни прибавиха и „еврозоновата“. Но ние, нали сме си нетърпеливи, вече всичко си пресмятаме в евро…

Ами добре. Ако разделим 15 млн. евро на 600 (т.е. на цената на Цецовия апартамент), това си прави 25 000 квадратни метра разгъната застроена площ (РЗП). Или, грубо казано, сто Цецови апартамента!

Друга сметка. Ако приемем, че една „кооперацийка“ на „Артекс“ е с РЗП от 1000 кв.м, би излязло, че Миков е можел да стане собственик поне на четири шестетажни „блокчета“ в ж.к. „Изток“! Без да броя гаражите и асансьорите. Или поне на около 10 етажа от прословутия небостъргач „Златен век“. Дето ту го спират по заповед на премиера, ту той си расте въпреки заповедта…

Аз мога да приложа и трета сметка – тази на имотите на Нинова, Ангелкова и Йончева. Опасявам се обаче, че ако Мишката приеме подобни оферти, ще се откаже не само от битката за лидерството на БСП, но и от самата партия…

А сега по-сериозно. Сред множеството коментари в социалните мрежи по темата „Апартаментгейт“ най ме впечатли въпросът на една госпожа, която тихо рече: „Аз пък да питам Миков с какъв алкохол ги е черпил Гърневски и Биков, че са изпаднали в несвяст?“.

За качеството, Бога ми, не знам (те в Кулско не подбират). Но виж, количеството едва ли е било чашка или две, бутилка или две, а сигурно от трилитров буркан „Омния“ нагоре…

И сега пък аз имам една питанка, още по-сериозна. През 2015 г. вече беше очевидно, че на правителството на Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, му се вижда краят.
Та от какъв зор другарката Нинова ще предлага на тогавашния председател на партията Миков 30 милиона лева, за да заеме поста му?

Тя още от времето на Костов знаеше „правилото за 10-те процента“. Демек аз ти давам нещо, ама ти ми връщаш 10% от кяра.

Е, по каква логика тя би смятала 30 милиона за „10% от кяра“, след като за всички е безпощадно ясно, че БСП излиза в опозиция, а на власт се връщат Борисов и ГЕРБ? Аз поне не съзирам такава…

А сега вече съвсем сериозно. След 1991 г. съм присъствал, случайно или не, на определянето на двама от петимата уж „демократично избрани председатели на БСП“. Неслучайно казвам „определянето“, а не „избирането“. Защото в старата партия демократичен избор на лидер няма. Има си просто „назначаване“.

Механизмът е прост – събира се една малка група „другари“, определя кой ще е следващият, после шефовете на областните делегации свеждат това до знанието на редовите присъстващи на конгреса и готово. Даже, бих казал, безпогрешно готово.

През 1991 г. по тази система Виденов беше „назначен“ за лидер на БСП от тогавашната „синодална партийна петорка“, същата, която година преди това свали Младенов като президент. За пари не ставаше дума, условието беше „ти ни изкарай от политическия батак, останалото ние си знаем“.

Е, той ги изкара. А пък „останалото“ те си го знаеха – „ние сме го изградили, ние ще си го вземем“. И си го взеха. Като оставиха главата на Виденов да си се търкаля по политическия дръвник…

В края на 1996 г. пък в „оная стаичка“ (тя е в съседство със зала 1 на НДК и е предназначена само за „отбрани“) тарторът на червените от „кръга „Монтерей“, известен още и като бивш генерал от ПГУ на ДС, посочи Първанов и му рече – „ти си следващият“. И Жоро скромно кимна глава в съгласие.

Но пак не ставаше дума за пари, а както впоследствие се оказа, за много пари. Защото „червените монтерейци“ веднага „прикачиха“ към Първанов и тогавашния „сив кардинал“ на БСП Кольо Добрев. Който тутакси сключи сделка с Костов.

Така между две порции сармички на Копитото се оформи „грабежът на прехода“ – оставяме ви да поуправлявате малко, вие не закачате нашите айдуци за това, което са окрали досега, а ние ще си затваряме очите за това, което ще награбят вашите.

Както и се случи. Само дето тук не ставаше дума за някакви си 30 милиона, а за милиарди народни пари.

Ако пък някой си въобразява, че следващият председател на БСП – Сергей Станишев, е бил едва ли не „лично назначение“ на предшественика си Първанов, жестоко се лъже. Просто отново „красногвардейците монтерейци“ се загрижиха за „детето на наш другар“, оставено едва ли не на улицата. И го определиха като наследник.

Но пак не ставаше дума за пари. Защото те дойдоха по-късно – първо чрез тогавашната му „спътничка в живота“, която сръчно източи държавната телевизия, а после и част от една вече фалирала банка. А после – чрез сегашната му съпруга, върху която държавните поръчки се лееха като от рога на изобилието…

Виж, Миков май им убягна от контрол. И веднага дойде „заповед по гарнизона“ – да бъде сменен още на следващия конгрес.

И го смениха. При това не с кого да е, а с „другарката Нинова“.

Тук вече съм най-сериозен, защото го знам от първа ръка. Вечерта преди избора на другарката по хотелите, където са били настанени делегатите на конгреса, са ходили едни емисари с едни пликчета.

Колко е имало в тях, „първата“ ми ръка не знае. Аз обаче знам, че тя напусна не само поста си на областен председател на БСП, но май и партията. Както ми каза – поради отвращение от методите.

Е, пак не е ставало дума за 30 милиона. Това си го измислиха сега едни, дето всъщност уж искат да извадят очите на другарката, а всъщност ѝ изписват вежди. Защото да обещаеш толкова пари, значи наистина си ценен кадър, нали?

Преди на Костов, после на Р.Овч., сега на БСП. А дали пък не и на самия Борисов?

Коментари