По рождение имам недъг – единият ми крак е по-къс от другия и за да се придвижвам, понякога използвам патерица. Заради здравословния проблем, от ранно детство се сблъсках с подигравките на околните. В училище бях аутсайдер – вечно сама и изолирана. Трудно ми беше да приема, че съм различна и никога няма да се впиша в света на здравите и щастливи хора. Всяка година родителите ме водеха на рехабилитация в Павел Баня, но щом станах пълнолетна, започнах да ходя сама.
Една вечер се разхождах в градината на санаториума, когато непознат млад мъж ме заговори. Казваше се Коста и също като мен ходеше на процедури. Учудих се, защото видимо изглеждаше здрав и жизнен и по нищо не му личеше, че има здравословен проблем.Мъжът на водещата най-тежката си битка Нана с разтърсваща изповед. Джонатан: Обичам те, ти си всичко за мен!Вече почти година Нана Гладуиш се бори за втори път с коварния рак. Тя не се предава, но сили й вдъх…Jun 13 2018bulmedia.net
С него ми беше приятно, разговорът ни вървеше леко, а на раздяла си обещахме на сутринта пак да се видим.
Цяла нощ не мигнах от вълнение. Въртях се в леглото и се питах дали е забелязал недъга ми. През следващите дни всяка вечер се чакахме в градинката на санаториума. Коста кавалерски ми предлагаше ръката си, щурците пееха. Аз му разказах за подигравките, на които бях подложена в детските си години, а той ми сподели какво е да израснеш без един родител. Станахме неразделни. За първи път в живота някой ме изслушваше и приемаше присърце проблемите ми. Новият ми приятел се интересуваше от всичко, свързано с мен: родителите ми, образованието, похвали ме за куража да живея сама.
Като човек, лишаван от внимание, попаднах в плен на мъж, който ме възприемаше като нормална жена.
На раздяла поканих Коста да ми гостува. Той прие, а една седмица след като дойде у дома само с една риза на гърба си, ми призна любовта си. Родителите ми го харесаха, а аз бях щастлива, че най-накрая ще имам до себе си любим човек. Решихме на първо време да живеем на семейни начала и ако връзката ни излезе сполучлива, по-късно да се оженим.
Първата година бяхме като всяка влюбена двойка. Разхождахме се хванати за ръце, изненадвахме се с романтични жестове, гледахме филми, сгушени един до друг. Хората се чудеха какво общо може да има този красив мъж с недъгаво момиче като мен.
В началото на втората година Коста започна работа като таксиметров шофьор и често се прибираше късно вечер.
Една вечер със загадъчен глас ми каза, че има изненада за мен. Тогава си помислих, че сигурно е резервирал романтична екскурзия, но на другия ден, когато се прибра с млада, непозната дама, останах неприятно изненадана. Коста я представи като своя близка роднина, която срещнал съвсем случайно. Братовчедката остана у дома повече от седмица, но щом тя си тръгна, след известно време се появи друга. Така в рамките на една година Коста водеше братовчедка след братовчедка. Една от друга по-красиви, млади и чаровни.
Това роднинско нашествие никак не ми харесваше, но заради него търпях. Все пак е израснал без родителска любов и за да си закрепи самочувствието, малко внимание от грижовните роднини щеше да му бъде от полза.
Измина половин година, откакто ни гостува последната му братовчедка, когато един ден Коста доведе вкъщи баща си. Възрастният мъж се нуждаеше от лечение, състоянието му изискваше непрекъснати грижи, а аз не можех да стоя дълго права. Бях принудена да откажа и тогава за първи път сериозно се скарахме. И двамата бяхме изнервени и след като се успокоихме, седнахме да помислим какво ще правим в бъдеще. Коста ми се извини и каза да оставя нещата в негови ръце – той щял да намери болногледачка.
Няколко дни по-късно доведе поредната си братовчедка – Дани. Мислех, че вече съм посрещнала и изпратила всичките му роднини, и съвсем не очаквах още една. Тя се появи от нищото, но за сметка на това – с красива предистория. Двамата с Коста ми разказаха, че бащите им са братя. От години не знаели нищо един за друг и по една случайност се намерили. Когато приятелят ми се оплакал на Дани, че няма кой да се грижи за болния му баща, тя веднага пожелала да помогне на чичо си.
Правеше ми впечатление, че двамата са прекалено близки, но реших, че това е гласът на кръвта. Дани уж трябваше да се грижи за болния, но постоянно отсъстваше и се наложи отново аз да поема нейната роля.
Познати ме предупреждаваха, че виждат някаква млада жена в таксито на Коста, но аз им обяснявах, че му е братовчедка.
Дойде месец май, а с него и годишнината от сватбата на родителите ми. Коста беше нощна смяна, затова реших да отида без него. Предварително му казах, че може би ще нощувам при нашите. С напредването на вечерта обаче ми стана притеснено, че оставих Дани да се грижи сама за чичо си, и някъде към 23 ч взех такси и се прибрах. За да не безпокоя болния, тихичко отключих, но още от антрето чух смях и силна музика от спалнята.
Приближих, бавно открехнах вратата и видях двамата братовчеди страстно прегърнати, до тях се търкаляха няколко празни бутилки. По боксерки, Коста разказваше на Дани, че умира от срам, когато познатите му го виждат с мен. След това се изправи и започна да ме имитира, куцайки с единия крак.
За щастие, те не ме забелязаха. Съсипана от мъка, тихо затворих вратата и преди да изляза, реших да видя как е болният. Влязох в стаята му, светнах лампата, но той не реагира. Наведох се над него, хванах го за ръката – беше ледено студена. Колко жестоко се подигра съдбата със стария и болен човек – онези, които трябваше да се грижат за него, пияни се търкаляха в спалнята.
Оттук нататък нещата се развиха бързо. Изчаках да мине погребението и изхвърлих този неблагодарник от дома си така, както дойде – с една риза на гърба.
После разбрах, че двамата с Дани наистина са били братовчеди.Изповедта на една невярна жена: Съпругът ми научи по трудния начин защо жените изневеряватМарина е блогърка, която от време на време пише текстове на сайта YourTango. Този път написала текст…May 20 2018bulmedia.net
Биляна
Източник: Лична драма
