Работна група, сформирана от представители на Министерство на финансите, Министерство на енергетиката, Българска минно-геоложка камара и КРИБ, до петък ще решават за 150 големи енергоемки предприятия да имат възможността да сключват двустранни договори направо с АЕЦ и НЕК, без да преминават през борсата. Затова съобщи в Министерски съвет председателят на КРИБ Кирил Домусчиев след среща с министри от кабинета. В разговорите е обсъждано да се даде възможност за такива договори до 2022 г., както било във Франция, Гърция, Германия.
По време на срещата коментирахме насоките по регламент 943 на ЕС и механизмите, които той ни дава, така че в рамките на служебния кабинет да предприемем резонни мерки да подпомогнат бизнеса без законодателни промени. Обединихме се в рамките на следващата седмица работна групи от трите министерства, заедно с екипите на работодателските организации да изработим текстове, свързани с промяна на цените, поясни и министърът на икономиката Даниела Везиева.
Домусчиев поясни, че българската индустрия се сблъсква с цените на електроенергията и природния газ. Получаваме всеки ден многобройни обаждания, затваряме мощности, не можем да си изпълним договорите, оплака се той и добави, че са направени „куп предложения за излизане от кризата и частично решаване на проблема в страната“. Факт е, че цените са най-високите в Европа, особено за електроинтензивната индустрия цените са убийствени спрямо САЩ и останалите европейски държави, добави Кирил Домусчиев.
Той уточни, че КРИБ предлага хибриден модел да се помогне на българската индустрия и даде за пример, че по предложение на работодателските организации правителството е обявило, че ще отпусне 30 лв. помощ на мегават към всички стопански потребители, което за тях „не е достатъчно и не решава проблема на големите предприятия“. В тази връзка: Настояваме в регламента 934 да се пристъпи към подписване на двустранни договори с АЕЦ и НЕК за групата на енергоинтензивната индустрия, каза Домусчиев, като добави, че насоките на ЕК за подпомагане в енергийната криза потвърждават тази възможност.
Той постави срок – това да се случи до края на следващата седмица – петък, „защото не може да се чака повече“, а в понеделник да действа възможността за двустранни договори.
Даниела Везиева съобщи още, че започва работа по Закона за климата и наредба, която ще даде възможност да се направят компенсации точно на енергоинтензивните предприятия – за въглеродните емисии. Също работна група ще изготви изменения на закона и след ситуиране на НС това да е сред първите решения.
„Пирамидата у нас е обърната наобратно, индустрията ни трябва да има възможност да подписва двустранни договори за по-дълъг период. При нас е много сбъркан моделът, като има регулиран пазар за гражданите, да има и форма на двустранни договори“, поиска още веднъж Кирил Домусичев.
След това председателят на КРИБ съобщи, че се отказва да протестите на 19 октомври, като ще се препоръча и на колегите от другите организации да се изчака с протестите да се види какво ще се случи. В заключение Домусчиев заяви: Не мога да чакам Васил Велев (АИКБ) да решава вместо мен.
В тази връзка министърът на финансите Валери Белчев поясни, че е взето предвид искането на АИКБ и е започната работа по разработване на схема за помощта да стигне до индустриалците.
„Вчера получихме нови насоки от комисията, които развързват ръцете за нови мерки, поехме ангажимент в рамките на седмица да направим предложение за постигане на добро решение за индустрията, хората и държавата“, каза Белчев.
Източник: News.BG
