събота, февруари 24, 2024

Какво избрахме и за какво спорихме през 2019 г.

Все по-често се чуват обвинителни реплики към журналистите, че скачат без постоянство от скандал на скандал и от тема на тема. Без да задълбаваме в принципния проблем и без претенция за изчерпателност, News.bg направи подбор на големите събития и скандали, които разтърсиха българската политическа сцена и обществен живот, именно за да покажем, че нито сме забравили, нито искаме да скачаме на друга тема, забравяйки. И с пожелание през следващата година, да не се повтаряме. Публикуваме материала в два поредни дни и в две части заради големия (за съжаление) обем и без степенуване по острота и важност в подредбата на темите.

„Апартаментгейт“

Скандалът с имотните сделки се разрази в края на март тази година. Тогава стана ясно, че председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е направил замяна на два апартамента за ново жилище, доплащайки 100 000 лева от кредит и спестявания.

Няколко дни след това Антикорупцията започна проверки и на други лица от властта – правосъдния министър Цецка Цачева, депутата Вежди Рашидов, заместник-министъра на спорта Ваня Колева и заместник-министъра на енергетиката Красимир Първанов. Оказа се, че всички те са закупили имоти от фирма „Артекс“ под пазарната им цена.

Лавинообразният имотен скандал доведе и до редица оставки в ГЕРБ и кабинета Борисов-3. Сред тях тези на Цветан Цветанов от парламента, Цецка Цачева като правосъден министър, зам.-министърът на спорта Ваня Колева, зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов, зам.-министърът на икономиката Александър Манолев, Делян Добрев като народен представител, както и зам. областния управител на София Томи Николов.

Земеделският министър Румен Порожанов също хвърли оставка, пометен от втората вълна на имотния скандал – „къщите за тъщи“, каквото название получи. Преди това Порожанов поиска оставката и на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иванка Багдатова-Мизова, тъй като телефонът й беше в сайт за резервации на къща за гости в село Юндола.

Впоследствие в скандала с евтините апартаменти беше замесен и председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгев, който не декларирал тераса от 186 квадратни метра, част от апартамента му. След дълъг отпуск, в който излезе, за да не пречи на назначената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка, по-късно подаде оставка.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов даде информация за още два евтино закупени имота – единият в „Овча Купел“, другият – в „Драгалевци“, визирайки имоти на министъра на туризма Николина Ангелкова. Тогава той посъветва премиера Бойко Борисов да огледа министрите си. Продължение обаче както към министерството на туризма, така и към семейството на депутата Елена Йончева и колегите й от БСП „Апартаментгейт“ нямаше.

През юни месец Антикоруоционната комисия излезе със становище, че не е открила злоупотреби с апартаментите на властта.

Скандалът с имотите на властта се прехвърли и върху къщите за гости, изградени с евросредства. На 14 юни стана ясно, че започва проверка на 288 къщи за гости, които са финансирани с европари по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година и за които 5-годишният мониторингов период вече е изтекъл.

След редица проверки Държавен фонд „Земеделие“ откри нарушения при 253 къщи за гости. Започнатите производства са за общо 46,4 млн. лв. От тях 158 проекта са с наложена пълна санкция от 100% за общо 43,1 млн. лв. Останалите 95 проекта са с частична санкция, която възлиза на 3,3 млн. лв. Едва на 23 от проектите не е наложена никаква санкция.

Партийните субсидии

През май за първи път за тази година, но за пореден път иначе, се заговори за размера на партийните субсидии. Информацията за нарушения тръгна от предаването „Шоуто на Слави“.

Партийната субсидия е трябвало да бъде 32 128 844 лв., но вместо това в бюджета е предвидена и реално изплатена субсидия от 38 684 384 лв. Това е с 6 519 540 лв. повече, информираха от екипа шоуто. По този начин партийната субсидия за получен глас вместо определените в бюджета 11 лв. на глас е станала 13,23 лв.

След като информацията бе публикувана, по нея се сезира и главният прокурор Сотир Цацаров.В същия ден председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че няма нарушение при определяне на партийните субсидии. Надвзетите субсидии бе решено да бъдат върнати от партиите, но нарушението отвори кутията на Пандора изобщо по темата за финансирането на партиите у нас.

На първо четене депутатите одобриха намаляването на партийните субсидии на 1 лев, а след проведен Коалиционен съвет за обсъждане на субсидиите, бе решено, че ще се търси общо мнение.

От ДПС предложиха да падне тавана на даренията за партиите и прокараха финансиране по американския модел. Тогава от НФСБ заподозряха, че ГЕРБ и ДПС са се сближили. ГЕРБ обаче продължиха да стоят зад позицията си партийната субсидия да стане 1 лв.

След предизвиканото недоволство Борисов заяви, че е склонен на диалог за партийните субсидии. От БСП пък паднаха ГЕРБ, че легализират корупцията със закони.

На 4 юли 2019 г. субсидията от един лев на спечелен глас мина окончателно с подкрепата на 119 „за“, 71 против и 16 „въздържал се“.

В началото на декември обаче парламентът изпадна в патова ситуация, тъй като не беше прието нито предложението на БСП за 8 лева субсидия, нито предложението за един лев субсидия събра достатъчната подкрепа. Това практически означаваше, че субсидията става 0 лева.

По повода лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че ГЕРБ и БСП са влезли в съглашателство по темата. Той заяви, че Бойко Борисов и Корнелия Нинова са се договорили ГЕРБ да не са в пълен състав в залата, за да мине предложението на БСП. От ГЕРБ и БСП обаче отрекоха за договаряне на общи действия по темата.

След това обаче се стигна до пълен обрат. След драматично гласуване на председателски съвет бе решено партийната субсидия да бъде 8 лв. „За“ бяха 182, един въздържал се и един – „против“. Тогава Борисов заяви, че е склонил заради риск Бюджет 2020 да не мине.

Главен прокурор

Друга много важна тема, която предизвика много противоречиви мнения през 2019 г., бе изборът на нов главен прокурор. Още през март месец се заговори за възможно участие на тогавашния зам.-главен прокурор Иван Гешев в състезанието за наследник на Сотир Цацаров.

Тогава обаче той заяви, че няма желание да влиза в такива кални процедури.

На 22 юли Гешев беше номиниран за главен прокурор. Той бе издигнат от прокурорската колегия и подкрепен от Сотир Цацаров. След като правосъдният министър Данаил Кирилов отказа да направи своя номинация за главен прокурор, Гешев остана единсветният кандидат. Това предизвика и недоволството на гражданите, които излязоха на протести пред Съдбната палата. Според тях процесът по избор на нов главен прокурор бил предопределен, тъй като в състезанието имало само един кандидат. Протести имаше и в подкпрепа на Иван Гешев.

Преди стартирането на самата процедура за избор на главен прокурор държавният глава проведе серия от срещи с представители на съдебната система.

На 24 октомври 2019 г. се състоя изслушването на кандидата за главен прокурор, Висшият съдебен съвет гласува и избра Иван Гешев с резултат 20 „за“ и 4 „против“, но на 7 ноември президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет решението за избор на Иван Гешев за главен прокурор.

На 14 ноември се състоя повторното гласуване във ВСС за избора на Иван Гешев, което завърши със същия резултат 20 „за“ и 4 „против“.

Така се стигна и до самата церемония на 18 декември, когато Иван Гешев положи клетка като новия главен прокурор на Република България. В словото си той заяви, че може да вървим бавно, но никога назад.

Местни избори

Според едно от последните изследвания на „Барометър“ повече от половината българи определят местните избори като най-значимото събитие на 2019 г. Най-ожесточена бе битката за кметския пост в София. Там след първи тур стана ясно, че досегашният градоначалник Йорданка Фандъкова и независимият кандидат Мая Манолова отиват на балотаж. На първи тур Фандъкова получи подкрепата на 36,42% от избирателите, а Манолова – 27,73%.

Седмица по-късно обаче след провеждането на втори тур при окончателно обработени резултати, Йорданка Фандъкова спечели своя четвърти мандат с подкрепата на 49.98% срещу 45.13% за Мая Манолова.

След обявяването на резултатите независимият кандидат Мая Манолова поиска касиране на изборите заради купуване на гласове. Тя внесе в ОИК 14 класьора с доказателства за изборни нарушения и запита дали има кой да накаже машината на ГЕРБ. До касиране на изборите в София така и не се стигна.

В повечето от 24-те района на София също имаше балотаж. Такава беше ситуацията и в по-голямата част от областните градове. Балотажи имаше в Благоевград, Варна, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Пловдив, Русе, Ямбол и Видин.

Градовете, които се сдобиха с кметове още на първи тур бяха Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Стара Загора, Хасково и Шумен.

След проведените балотажи, резултатите при 100% обработени протоколи от изборните секции, показаха, че ГЕРБ печели кметските постове в 9 областни града, БСП – в 3, а в 6 областни центъра побеждават други политически сили и независими кандидати.

Кметове на ГЕРБ ще управляват Варна – Иван Портних, Ловеч – Корнелия Маринова, Пловдив – Здравко Димитров, Силистра – Юлиян Найденов, Сливен – Стефан Радев, Смолян – Николай Мелемов, София – Йорданка Фандъкова, Търговище – Дарин Димитров, Шумен – Любомир Христов.

БСП спечели балотажите в Перник, където победи Станислав Владимиров, Разград – Денчо Бояджиев, Русе – Пенчо Милков.

Битката в Благоевград спечели независимият Румен Томов. Във Видин спечели Цветан Ценков от местната коалиция СДС, а кмет на Добрич стана Йордан Йорданов от местната коалиция ДБГ.

В Пазарджик победи Тодор Попов от местната коалиция „Новото време“. В Плевен отново начело застана Георг Спартански, издигнат от инициативен комитет. Балотажът в Ямбол беше спечелен от Валентин Ревански, издигнат от „Пряка демокрация“.

На първи тур избирателната активност бе 49.76%. Избирателната активност на втория тур на местните избори бе 42.10% или общият брой на гласувалите избиратели беше 1 674 147.

Кризата с водата в Перник

За кризата с водата в Перник се разбра само няколко дни след местните избори, които бяха спечелени от кандидата на БСП Станислав Владимиров. Той обаче е категоричен, че вина носят управляващите и сигнали за опасност е имало още в началото на годината.

От 18 ноември 2019 г. започна воден режим в региона. Той обхвана Перник и Батановци. Обхванати от водния режим бяха и селата Голямо Бучино, Люлин, Дивотино, Мещица, Витановци, Ярджиловци, Богданов дол, Черна гора и Лесковец.

Водният режим засегна около 60 000 души.Това предизвика и редица протести, като перничани блокираха ВиК-Перник, а по-късно поискаха и оставките на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова и министъра на околната среда и водите Нено Димов.

Кризата струва постовете както на областния управител Ирена Соколова, така и на управителя на ВиК-Перник.

Според заключението от проверката на районната прокуратура има данни за безстопанственост, затова и производството бе прехвърлено към Специализираната прокурата.

Въпреки настояването на омбудсмана, в КЕВР бе обсъдена и приета по-висока с 3% цена на водата в Перник от следващата година.

В разгара на пернишката водна криза Националният статистически институт съобщи данните за 2018 година, според които общите загуби на вода възлизат на 499 млн. м3, което е 56.4% от подадената вода (56.8% за 2017 г.). Преобладаващата част са загубите при транспорта на водата (реални загуби), като през 2018 г. те се оценяват на 425.6 млн. куб. метра.

На 21 декември обявиха бедствено положение в Перник. Преди това стана ясно, че градът ще остане на воден режим до април месец 2020 г., като водната криза със сигурност прелива и в следващата година.

И от други градове в края на годината обявиха, че ще имат проблем с водата – Ботевград и Шумен са сред най-застрашените.

По повод кризата с водата премиерът Бойко Борисов заяви, че тя е вследствие на некадърно управление, но и заподозря февруарски сценарий за сваляне на правителството по аналогия с протестите от 20213. Новогодишно министри и ръководители на служби, както и обикновени ВиК работници се оказаха командировани в Перник.

Медицински ни сестри

Почти цялата 2019 г. премина под знака на протестите на сестрите в бяло.

На 1 март медицинските сестри излязоха на протест пред сградата на Министерството на здравеопазването. Това се случи въпреки предварителното обещание на премиера за повече средства. През април медицински сестри от цялата страна настояха за 1120 лв. минимална работна заплата.

През септември 2019 г. медицински сестри отново се събраха пред парламента с искания за достойно заплащане. Те поискаха стартовата заплата за тяхната професия да стане две минимални заплати.

На 4 октомври премиерът Бойко Борисов събра здравния министър Кирил Ананиев и шефа на НЗОК да обяснят за липсващите 50 милиона лева за заплати на медиците, за което алармираха самите те по време на протестите си.

На 7 октомври бе съобщено, че в бюджет 2020 ще бъдат отпуснати 200 млн. лв. за здравеопазване. През ноември медсестрите излязоха отново на протест с искане да участват в преговорите за рамковия договор на 2020 г., на които и по-късно бяха допуснати.

Месец по-късно медицинските специалисти протестираха под прозорците на Министерски съвет, като заявиха, че това за което настояват не са по-високи заплати, а по-добри условия на труд и запазване на младите специалисти в страната. Недоволстващите пренощуваха в палатки, разпънати пред Министерския съвет и заявиха, че ще остават там докато премиерът Бойко Борисов не ги приеме.

На 18 декември Борисов се срещна с представителите на медицинските сестри. По време на срещата министър-председателят им обясни, че няма как така рязко да се вдигнат заплатите им. До изпълнение на исканията им така и не се стигна, въпреки признанието на министър Ананиев, че на страната липсват медицински сестри и за проблеми от модела на финансиране на системите. В рамките на протестите обаче се стигна до противопоставяне в самото съсловие на белите престилки -медицински сестри и лекари. Здравната реформа бе отложена обаче и нито гласуваният бюджет на Министерство на здравеопазването, нито на НЗОК и Рамковият договор не предвещават реформи в следващата 2020 година.

Десислава Иванчева

След като обществото бе разтърсено през април 2018 година от скандалното арестуване на бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, през април на първа инстанция Иванчева, Петрова и третият обвиняем Петко Дюлгеров получиха присъди съответно 20, 15 и 12 години за взимане на подкуп в особено големи размери за издаването на разрешително за строеж. Основен свидетел по делото е бизнесменът Александър Ваклин.

Десислава Иванчева се яви на изборите за евродепутат и получи подкрепата на 30 310 души, което е впечатляващ резултат от 1.55%. Ден след евровота Иванчева заяви, че обмисля да се кандидатира и за кмет на София. Тя бе подкрепена от Християндемократическа партия на България, но Общинската избирателна комисия в София отказа да регистрира бившия кмет на столичния район „Младост“. Посоченият мотив беше, че предложението е внесено в Общинска избирателна комисия (ОИК) в Столична община извън законоустановения срок. Два дни по-късно ЦИК разреши регистрацията на Иванчева за местния вот.

Така дело и напрежението около него, започнало през пролетта на 2018 година, също ще прелее и в 2020 година със следващото съдебно заседание, което е на 8 януари.

Самолетите F-16

Друга широко обсъждана тема през 2019 г. беше закупуване на изтребителите F-16.

На 10 юли 2019 г. министрите от кабинета „Борисов-3“ одобриха покупката на 8 изтребителя Ф-16, договорите отидоха в Народното събрание за ратификация. Сделката не бе одобрена от БСП, „Воля“ и „Атака“. Последна и актуализация на бюджета заради закупуването на изтребителите, а заради покупката на осемте изтребителя България емитира нов дълг от 700 милиона и 600 хиляди лева от началото на годината до 29 юли 2019 г.

Продължи и напрежението по оста правителство – президентство по темата за избора на вид изтребител, като Румен Радев наложи вето върху сделката за покупка на осем изтребителя Ф-16. Той изтъкна, че в сделката разходите по придобиване, постигнати включително и с имитиране на нов дълг, поставят под въпрос възможностите за временно осигуряване на липсващите способности на самолетите. Депутатите обаче отхвърлиха президентското вето.

САЩ публично поздравиха България и Борисов за закупуването на F-16 и започналата модернизация на българската армия.

Разводът на патриотите окончателен

Сред политическите събития, които белязаха 2019 г. е и разводът между Обединени патриоти.

На 24 юли официално беше обявен краят между коалицията. Именно с мотив за бездействие ВМРО и НФСБ свалиха Волен Сидеров като председател на ПГ на ОП.

Разбирателството в т.нар. малка коалиция се пропука още преди една година, като първите признаци за разминаване в позициите се проявиха при обсъждането на Истанбулската конвенция. През лятото на миналата година това неразбирателство прерасна в открит конфликт между лидерите на „Атака“ и НФСБ, които си размениха проверки по българското Черноморие с различни констатации, а напрежението ескалира и до физическа разправа между Волен Сидеров и депутата от НФСБ Валентин Касабов.

Не веднъж се правеха опити за омиротворяване както на политически съвет на малката коалиция, така и на коалиционен съвет във формат ГЕРБ и ОП. Те завършваха с променлив резултат. Междувременно от страна на НФСБ свалиха доверието си от Волен Сидеров като председател на ПГ на Обединени патриоти. До евроизборите ВМРО заемаше позиция на омиротворител между „Атака“ и НФСБ, включително и буквално военният министър Красимир Каракачанов сложи синя каска.

След оставката си Валери Симеонов се върна в парламента като депутат, а пропукванията в коалицията продължиха да се увеличават, а Обединените патриоти не се разбраха и се явиха самостоятелно на изборите за европейски парламент.

Малко след това последваха и признания от страна на депутати от ОП за разпад на малката коалиция, а от НФСБ и ВМРО свалиха окончателно Волен Сидеров като председател на ПГ на Обединени патриоти с аргумент, че не работи и групата няма коалиционен живот. Така се стигна и до 26-ти юли когато председателят на Народното събрание Цвета Караянчева официализира разводът на Обединените патриоти. В края на годината Волен Сидеров смени и депутатската банка с стола на общински съветник в София, като неговото място в парламента бе заето от депутат от НФСБ.

Промени в Конституцията

В последните седмици на 2019 г. година президентът Румен Радев стартира консултациите за необходимостта от промени в Конституцията.

Намерението си да инициира дебат по темата държавният глава анонсира още по време на втория тур на местните избори и потвърди при издаването на указа за назначаване на новия главен прокурор Иван Гешев. Тогава Румен Радев обоснова намерението си с нуждата от реформи в съдебната система, от което зависи просперитета на нацията ни.

На среща с Правния съвет към президента и академичната общност, държавният глава заяви, че върху Българската конституция не бива да се посяга произволно, но и запита дали тя, Конституцията, ни защитава от авторитарен произвол.

На първата среща от дебата за конституционни промени бяха обсъдени конституционният модел на прокуратурата, правното положение на главния прокурор в съдебната власт, механизмът за разследване на главния прокурор в предложения от Министерския съвет законопроект. Дискутира се и възможността за въвеждане на индивидуална конституционна жалба.

След това президентът се срещна и с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати. Пред тях той заяви, че консултациите не целят унищожаване на прокуратурата. Най-важният дебат ще се проведе в Народното събрание и негова ще е последната дума, а какво ще решат народните представители предстои да разберем през 2020 година.

Следва втора част.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!