ГЕРБ дърпат с близо 5% пред БСП месец преди изборите

Статистически значима преднина от 5% на ГЕРБ пред БСП три дни преди старта на предизборната кампания отчита проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 26 февруари и 1 март сред 1013 пълнолетни граждани.

ГЕРБ събира подкрепа от 28.5%, докато основния му електорален конкурент се нарежда на второ място с 23.2%.

Оспорвана надпревара за третото място пък се води между ДПС (12.5%) и Има такъв народ (13.3%).

Според социологическата агенция има голяма вероятност за 6- и дори 7-партиен парламент, ако кампанията затвърди подкрепата за „Демократична България“ (5.7%), Коалицията на Мая Манолова (4.5%) и ВМРО (3.7%).

По отношение на избирателната активност проучването сочи, че към момента 52.5% от пълнолетните българи заявяват, че със сигурност ще участват в изборите. 15% от решилите да гласуват обаче все още не са решили окончателно за кого ще дадат гласа си и ще вземат решение в рамките на кампанията.

Снимка 521050


Източник: Алфа Рисърч

При рязък спад на избирателната активност обаче е възможно вотът да се превърне в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Това ще доведе и до по-слаба легитимност на излъчения парламент.

Проучване показва, че въпреки умората от близо едногодишните ограничения в голяма част от хората страховете от вируса са все още живи. Опасността от зараза в изборните помещения все пак се поставя от анкетираните на последно място по степен на вероятност (6.6%). Т.е. в това отношение има доверие към предприетите санитарни мерки. Проблемът според „Алфа Рисърч“ е в това, че общата тревожност остава висока. 54% от анкетираните са на мнение, че риск от зараза има навсякъде, а шест пъти по-малко са тези (9%), които смятат, че никъде няма сериозен шанс за зараза.

От агенцията изчисляват, че в началото на кампанията ГЕРБ има комфортна преднина пред БСП от пет пункта сред твърдо решилите да гласуват. Ако тази преднина се запази или дори увеличи, ГЕРБ има шанс да спечели около 1/3 от депутатските мандати (80-85) и да се заяви отново като силен претендент за участие в управленска коалиция. Ако пък се реализира формулата „всички срещу ГЕРБ“, то той би бил силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии не могат да бъдат оценени като особено високи, сочи изследването.

Като ключова в тази ситуация „Алфа Рисърч“ определя ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и Има такъв народ. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като събира избиратели от почти всички политически сили, но също привлича основно младежкия вот, който е твърде изменчив. ДПС пък разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа.

Тъй като парламентарните групи на ДПС и Има такъв народ ще са следващите по тежест след тези на ГЕРБ и БСП, политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция, посочват от социологическата агенция.

Снимка 521051


Източник: Алфа Рисърч

Проучването показва, че потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през миналото лято, не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство, както и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и Има такъв народ да „тегли“ избиратели от всички партии, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.

Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за „Демократична България“. С 5.7% начална подкрепа коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора обаче настоящите парламентарни избори са рискови.

Коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност при нея е по-висока поради по-ниската електорална подкрепа и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия.

След разединението на „Обединените патриоти“ ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент. В началото на кампанията тя все още е под прага от 4%. По-силната кампания и по-слабата избирателна активност обаче може да се окажат решаващи за крайния й резултат.

Ако се осъществи вариантът за 6- до 7-партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на правителство. Не се изключва обаче и вариантът за нестабилен парламент и нови парламентарни избори.

Снимка 521052


Източник: Алфа Рисърч

„Алфа Рисърч“ посочва, че в сегашната кампания участват поне още пет субекта с относително висока лична разпознаваемост, но много по-ниска електорална тежест – НФСБ-Воля на Валери Симеонов и Веселин Марешки, АБВ на Румен Петков и доц.Мангъров, Републиканци за България на Цветан Цветанов, КОД на Петър Москов, „Възраждане“ и „Атака“ на Волен Сидеров. Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно представителство, но могат да търсят позиционирането си в близка бъдеща кампания.

Към момента 23% смятат, че изборите ще са честни, а 45% са на мнение, че дори и да има нарушения, те няма да повлияят съществено на крайните резултати. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, според които нарушенията ще са сериозни и многобройни.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!