Европейска заповед за арест е невалидна без национална такава

Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена само въз основа постановление за привличане на обвиняем, без да има такава за задържане на национално ниво или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, би била невалидна. Това обяви днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд.

Съдът в Люксембург подчертава, че когато обвиняемият вече бъде доведен пред съда, той има право да провери валидността на ЕЗА, но дори и да установи, че тя не е такава, това няма за автоматична последица освобождаването на задържания.

Запитването на до Европейския съд е от Специализирания наказателен съд и е по повод на дело срещу 41 души за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Част от тях, включително и ММ, заради чийто казус е сезиран СЕС, са се укрили. С постановление на 9 август 2019 г. разследващият орган, с одобрението на прокурора, е привлякъл ММ като обвиняем за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Тъй като MM се укрил, това постановление има като правно действие само информирането му за повдигнатото срещу него обвинение, посочва СЕС.

На 16 януари 2020 г. прокурор издава европейска заповед за арест за ММ. В графата „решение, въз основа на което е издадена заповедта“ е посочено единствено постановлението за привлечен като обвиняем. В изпълнение на издадената ЕЗА мъжът е задържан в Испания и е предаден на българските власти, а на 29 юли 2020 г. спецсъдът взема спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража, която е потвърдена и от Апелативния специализиран наказателен съд. На 27 август 2020 г. обаче ММ подава искане за преразглеждане на задържането му, като сочи, че издадената за него ЕЗА е невалидна. Именно тогава СНС решава да сезира съда в Люксембург.

Българският съд иска СЕС да разтълкува изискванията на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.

В постановеното днес в рамките на спешно производство решение Съдът на ЕС първо разяснява чл. 6 от рамковото решение. И заявява, че разпоредбата „трябва да се тълкува в смисъл, че качеството на „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба не е обусловено от наличието на възможност за упражняване на съдебен контрол върху решението за издаване на европейската заповед за арест и върху националния акт, на който се основава последната“.

След това СЕС тълкува и чл. 8, § 1, б. „в“ от рамковото решение. И посочва, „европейска заповед за арест следва да се счита за невалидна, когато не е издадена въз основа на „[национална] заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила“ по смисъла на тази разпоредба. Това понятие, обяснява съдът в Люксембург, се отнася до постановените от съдебен орган национални мерки за издирване и задържане на обвиняемо лице, които имат за цел довеждането му пред съда за извършване на процесуални действия по наказателното производство.

И казва на СНС да провери дали национален акт за привличане на обвиняем, като този, въз основа на който е издадена разглежданата европейска заповед за арест, поражда такива правни последици.

В решението си СЕС обаче заявява, че ако обстоятелства по делото, както ги излага СНС, са точни – за ММ има издадена ЕЗА само въз основа на постановление за привличане като обвиняем, а освен него, е издадено само постановление за принудително довеждане от разследващ полицай и няма друга заповед за задържане на мъжа, включително и за задържане за 72 часа, то „не изглежда, че правното основание на разглежданата в главното производство европейска заповед за арест е национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, противно на изискванията на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, така че тази европейска заповед за арест би била невалидна„.

Освен това СЕС заявява, че когато в законодателството на издаващата държава членка липсват разпоредби, предвиждащи правно средство за защита с цел осъществяването на съдебен контрол върху условията за издаване на европейска заповед за арест от орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националната юрисдикция, пред която се оспорва законосъобразността на задържането под стража на лице, да обяви, че е компетентна да извърши съдебен контрол за валидност на ЕЗА (ако пред нея е изтъкнато основание за невалидността ѝ).

Съдът в Люксембург обаче изрично подчертава, че ако националният съд установи, че ЕЗА е невалидна, рамковото решение не изисква тази констатация да има за последица освобождаването на лицето, спрямо което е взета мярка за неотклонение задържане под стража, след предаването му от изпълняващата държава членка на издаващата държава членка. „При това положение запитващата юрисдикция следва да реши в съответствие с националното си право какви последици може да породи липсата на такъв национален акт като правно основание за издаване на разглежданата европейска заповед за арест спрямо решението за продължаване или прекратяване на задържането под стража на обвиняемия“, обяснява СЕС.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!