Екоактивисти негодуват срещу ТЕЦ „Бобов дол“

Въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол“ нанася сериозни вреди върху околната среда в Югозападна България и нито законовите изисквания към дейността ѝ успяват да предотвратят замърсяването на водите и въздуха, нито компетентните органи демонстрират резултати в налагането на контрол. Това показват заключенията в доклада „Мръсното завещание на въглищата“, публикуван от „Грийнпийс“ – България и представен тази сутрин.

В рамките на проучването бяха открити доказателства за изхвърляне на значителни количества пепел в реката от централата и нейното черно езеро на 21 май 2019 г. Екологичното състояние на реката за периода 2017 – 2019 г. е оценено с най-ниския възможен клас – „много лошо“ Разметаница е приток на река Джерман, която се влива в Струма, а оттам потоците стигат до Бяло море. Така замърсяването засяга не само областта около ТЕЦ „Бобов дол“, а и преминава границите на България, посочват активистите в позицията си.

Изследването на качеството на въздуха установи пет случая на превишавания на среднодневната норма за прахови частици ФПЧ10 на Европейския съюз (ЕС) и Световната здравна организация (СЗО). Това е сигнал за потенциално наличие на по-мащабен проблем, тъй като законодателството на ЕС допуска само 35 превишения годишно. Отчетени са и 11 превишения на препоръчителните според СЗО среднодневни стойности за серен диоксид (SO2). Средночасовата норма на ЕС за SO2 е превишена веднъж според данните от периода на проучването, следователно е вероятно през календарната година да бъдат регистрирани и други случаи на превишения.

В крайна сметка е необходимо замърсяването да се предотврати още при източника, казва д-р Ейдън Фароу, автор на анализа за замърсяването на въздуха. За момента в района на теца няма постоянна измервателна станция за измерване на данни за въздуха.

Реакцията на институциите след сигнала на „Грийнпийс“ – България за неправомерно изхвърляне на пепел в река Разметаница не дава резултат, проверката от регулаторните органи беше извършена по телефона. Въпреки данните за изпускане на отпадни води, депото за дългосрочно съхранение на отпадъци „Каменик“ получи разрешително за работа, без да бъде изследвано влиянието му върху околната среда. Освен че създава опасност от замърсяване на води, съхраняването на отпадъците от изгарянето на въглища използва огромни количества вода. Само през 2019 г. в „Каменик“ е използвана вода, която би стигнала на 400-те жители на близкото Големо село в продължение на 60 години, ако всеки употребява по 100 литра на ден.

„Управляващите в България от години си затварят очите пред острата нужда от енергиен преход. Страната остава една от малкото в Европейския съюз, които са зависими от въглищата и отказват да обявят крайна дата за тяхното използване. Едва наскоро се заговори за планиране на преход. С всеки изминал ден обаче въглищната индустрия завещава все по-тежко и по-мръсно наследство. Докато водата става все по-оскъден ресурс, не можем да си позволим да я замърсяваме с остарели технологии за производство на енергия, които едновременно с това усилват климатичната криза и причиняват здравословни проблеми със замърсяване на въздуха“, казва Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

Темата за сметищата у нас излезе на преден план, след случая с река Искър.

Припомняме, на 13 януари боклуци задръстиха река Искър.

Два дни след това от областната управа заявиха, че нямало пари за почистването на плаващото сметище в реката.

По-късно правителството прехвърли 220 000 лева от държавния бюджет за почистване на отпадъците от коритото на Искър пред стената на ВЕЦ „Своге“. Решението беше взето на извънредно заседание, свикано от премиера Борисов.

На 17 януари комисия на РИОСВ пристигна на място, за да оцени колко ще струва почистването на грамадата с боклук.

Три дни по-късно на 20 януари сметището в река Искър замръзна.

На 21 януари пластмасови бутилки заляха входа на МОСВ. Повод за акцията бе плаващия боклук в река Искър.

По-късно от МОСВ отговориха, че е възложено на контролните органи на министерството – РИОСВ да осъществят цялостна проверка на всички населени места.

На 22 януари МОСВ предоставя обобщена информация за осъществения през 2020 г. контрол от 15-те РИОСВ на кметове на общините.

На 25 януари изнесоха 560 тона боклук от река Искър.

Ден по-късно Ревизоро съобщи, че е открил незаконни сметища и в Натура.

Сметище се бе образува и край Невестино.

На 27 януари жителите в Сандански подадоха сигнал срещу незаконно сметище в града им.

Същият ден кметът на Велинград бе глобен зарари незаконно сметище.

На 29 януари бяха открити отпадъци с живак на незаконно сметище в Пловдив.

А още през 2019 година, сагата с италианския боклук отвори кутията на „Пандора“ по отношение на темата за незаконния боклук у нас. За него се заговори в началото на декември, когато италианските власти заловиха незаконни 815 тона боклуци, предназначени за България

Братята Бобокови бяха арестувани заедно с бившия заместник-министър на околната среда Красимир Живков заради аферата с „италианския боклук“

Същевременно темата с мръсния въздух остава на дневен ред.

По повод мръсния въздух в столицата от „Грийнпийс“ – България решиха да подарят преспапие, пълно с мръсен въздух на кмета Йорданка Фандъкова.

На 29 ноември, София бе обявена за трета в света по мръсен въздух.

Само 4 дни преди това столицата се нареди на 15-о място в света по мръсен въздух за деня.

На 3 февруари 2020 година ЕК отново съди България заради мръсния въздух.

На същия ден бе отчетено, че София трета в света по мръсен въздух.

На 10 февруари 2021 в парламента депутатите приеха на първо четене закона за чистотата на въздуха.

Проблемът обаче продължава да тлее. 

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!