Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат така. Това показва ежегодното проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 42 000 пълнолетни граждани в 45 държави по света.

Данните са от времето преди войната в Украйна, но са принципно актуални – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в много страни, особено в Украйна и Русия, войната означава и извънредно състояние на масовото съзнание, то меродавни за традиционните обществени нагласи в тези страни са именно данните от времената преди военните действия, уточняват от социологическата агенция.

Когато става дума за избори, резултатите са малко по-оптимистични – около половината от участниците в изследването по света по-скоро се съгласяват или даже съвсем се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е минимален (5%).

„Галъп“ посочва, че 42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.

34% от изследваните по света смятат, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. 1/4 от запитаните пък живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.

Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).

Докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснителни нагласи относно честността на изборите. В ЕС, например, 2/3 от респондентите вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкова широка – 38%, и дори намалява в сравнение с миналата година.

Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).

Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава.

Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно.

Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. Спрямо предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични.

Относно усещането за свободни и честни избори оценката на българите е по-благосклонна, макар отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от анкетираните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, докато 65% са на обратното мнение.

И по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по-негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи, отбелязват от „Галъп“.

От агенцията уточняват, че проведените три поредни парламентарни избори у нас миналата година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи сред българите.

И без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г. обаче, Индексът на демокрацията на „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо 2/3 намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

Коментари