Депозитите на заможните българи бързо нарастват, а на най-бедните се топят

Данните на БНБ за деветте месеца на годината показват, че колкото по-големи са доходите на хората, толкова по-голяма част от тях те вкарват на депозит в банките.

Явно нулевата и дори отрицателна доходност въобще не е фактор, когато гражданите, които могат да спестят, решават дали да харчат парите си, или да ги заделят настрани. Това ясно се вижда от данните, показващи, че за последното тримесечие (периода юни – септември 2020) депозитите на населението със суми над 1 млн. лева са нарастнали с 8.4% като бройка и с 4% като обща сума по тях.  В края на септември 2020-а тези депозити са 1070 броя и по тях има натрупани общо над 2.64 млрд. лева. На годишна база техният ръст също е доста висок – 10.4% като бройка и 12.8% като сума. Но в годишния дипазон тяхното увеличение е задминато от депозитите, по които се съхраняват между 100 хил. и 200 хил лева. На годишна база като бройка те се увеличават с 12.2%, а като обаща сума с 14.1%, което логично, като се има предвид, че гарантираният по закон размер на влог на гражданин в една банка е 196 хил лева. Не е изключено именно заради тази гаранция много хора със спестявания над 196 хил. лева да са ги разделили на няколко депозита в няколко банки. Все пак такава сума човек може да получи от продажбата на двустаен или тристаен апартамент в столицата. По тази и, разбира се, по много други причини депозитите над 100 хил. лева въобще не са изключение. В края на септември 2020-а тези, които са между 100 хил. и 200 хил. лева, са 61 654 броя и по тях има натрупани общо около 8.66 млрд. лева.

На второ място по годишен ръст като сума и като бройка идват депозитите между 50 хил. и 100 хил. лева, следвани от тези между 200 хил. и 500 хил. лева.

Колкото по-малки като обем са спестяванията, толкова по бавно е нарастването им. Например за депозитите между 2 500 и 5000 лева той е 2.5% като бройка и 2.7% като обща сума. А при тези между 1000 и 2500 лева тези увеличения са между 0.1% и 0.4% на годишна база. Спестяванията до 1000 лева пък въобще намаляват – с 6.8% като бройка и с 3.9% като обща сума. Вижда се, че става дума за лица с толкова ниски доходи, че в сегашната ситуация те са принудени да използват незначителните суми, които са натрупали, за да оцелеят. Всъщност това е едно от финансовите изражения на кризата у нас. При нея хората с високи доходи поддържат ръста на финансовия ресурс, с който оперират банките, като по-този начин допринасят за ликвидността им, от една страна, и чрез кредитирането за функционирането на икономиката, от друга. Защото именно с тези привлечени от гражданите със сравнително високи доходи средства банките отпускат заеми и на бизнеса, и на населението, и на държавата, като купуват нейните облигации.

Източник: News.BG

Коментари

error: Съдържанието е защитено!