Първа реакция след заканата
Бойко Борисов

„Чернобил“-ът на популизма“ е коментар на Любослава Русева в сайта reduta.bg. Публикуваме го без намеса:

Още Коментари

Стоварва се Борисов при депутатите (си) и отсича: „Вкарваме закон за 1 лев субсидия. Да видим тогава партиите как ще се оправят в следващите години, как ще плащат на изборите, как ще плащат на социолози, политолози…“. Хем признава, че вижда риска тук да стане „като в Чехия“, където милиардерите били и премиери, хем го играе ядосан и решен да мъсти. „Няма да търпя върху ГЕРБ да се упражнява който и да било“, заканва се министър-председателят и в резултат парламентът моменталически подкрепя на първо четене предложението на правителството (му) държавната субсидия на партиите да бъде намалена от 11 лв. за действителен глас само на левче.

Да видим какво ще стане ли?

Не, първо ще ви разкажа какво искали да видят операторите на чернобилската АЕЦ „Владимир Илич Ленин“ в нощта срещу 26 април 1986 г. Тъй като сериалът „Чернобил“ показва последствията, нека пък ние да погледнем към причината – експеримент, който цели да провери дали при изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Или накратко казано, да се имитира авария.

Хронологията, обобщена от „Дневник“ въз основа на експертни доклади преди 13 години, е следната:

В 13:06 ч на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация.

Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 00:28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.

„При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава.“ Операторите искат да видят какво ще стане, нали така?

Оттук нататък те успяват временно да стабилизират мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора. Това води до рязко покачване на температурата вътре, а отгоре на всичко управляващите графитни пръти, които регулират скоростта на ядрената реакция, са били извадени от активната зона над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Активирането на аварийната защита (вкарването на прътите) се задейства твърде бавно. По този въпрос са писани доклади със съмнения, че става дума за грешки в дизайна на реактора, но те биват отминати с пълно мълчание. Оказва се обаче, че тъкмо затова при подобна ситуация вкарването на графитните пръти увеличава, а не забавя скоростта на реакцията.

Така ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 01:24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война…

Катастрофата, с други думи, е неизбежна, след като от един момент нататък работата става напълно неуправляема. На върха на иглата се скупчват милиони дяволи под формата на нехайство, немарливост, некомпетентност и, нещо изключително важно! – на абсолютно безпочвената увереност, че иначе предвидимата трагедия ще ни се размине. Няма да направим прътите като хората, но карай да върви – все някак ще я нагласим. Няма да се подготвим, отчитайки и последния хипотетичен риск, понеже кво ни дреме. Няма страшно, бе – ако опре ножът до кокала, все ще я нагласим. Важното е да сме живи и здрави, пък каквото ни е писано!

Само дето и на реактора хич не му дреме какво си мислят дежурните оператори, а последното нещо, което вълнува ядрената реакция, е надеждата им, че въпреки грешките и въобще цялата разпасаност, не е възможно да се случи кой знае каква беля. Белята обаче нито е случайна, нито налице е просто едно фатално недоглеждане – тя е закономерна, предварително заложена, дори насила предизвикана тъкмо защото дяволът Нехайство здраво е хванал под ръка своите другарчета Немарливост и Некомпетентност. Заедно си върлуват навсякъде и извършват всекидневни погроми – от строителната площадка през прибирането на реколтата до операционната маса, където всичко се върши през пръсти, но щетите не са чак толкова видими. Всекидневни и ежеминутни аварии, чието натрупване в един момент води до взрив. Избухва лъжата, че „и така може, ще ни се размине“; над главите на хората се разпада и впоследствие рухва чудовищната конструкция на глинени крака, издигнала в ценност верността към Партията за сметка на професионализма.

Ясно е, така не може да продължи, логиката на „реактора“ не следва партийните повели, не съблюдава волята на държавните ръководители, не се съобразява с идеологическите клишета. ОК, в продължение на часове след 13:06 ч на 25 април 1986 г. понижава мощността си съобразно експеримента, по същество така, както години наред се експриментира и със съветското общество. Спада, спада, спада, но в 00:28 часа просто отказва, наистина просто, понеже законите, на които се подчинява, не търпят лъжа. Не може да бъде измамен с дефектни пръсти, няма как да бъде заблуден, че дизайнът е някаква лигавщина, а не нефелност с размерите на животозастрашаваща некадърност. Некадърността убива, винаги се стига до точка на пречупване, в която повече не бива „и така“. И не само не бива, а наистина е съвършено просто – не може, няма как…

Е, за същото говорим и когато Бойко Борисов изведнъж се стоварва в парламента и нарежда на депутатите да намалят партийната субсидия на левче. Което със сигурност ще се хареса на мнозина, особено на онези 72,16% гласували „за“ в референдума на Слави Трифонов през 2016 г., защото не разбират какво означава това. То обаче е толкова просто, колкото и причината да избухне „Чернобил“, и ще има подобни последствия за политическата система. Без преувеличение, да.

Вярно е, че в най-бедната страна от Европейския съюз бюджетната субсидия за партиите продължава да е от най-високите. В най-развитата икономика в Европа – Германия, политическите партии получават субсидия от 0,85 евро, и то само за първите 4 милиона гласа. За всеки глас над 4 милиона тя става 0,70 евро. За разлика от германската, нашата държава дава в пъти повече средства – 11 лева са 5,62 евро.

Отгоре на всичко, вместо да вземат по 11 лева на действителен глас, партиите в парламента плюс тези, спечелили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори, са взели по 13,23 лева. След като във Фейсбук Слави Трифонов цитира справка от Министерството на финансите, предоставена по Закона за достъп до обществена информация, се оказа, че за миналата година ГЕРБ е получила 15 181 092 лв. държавна субсидия, БСП – 12 643 144 лв., „Обединени патриоти“ – 4 214 592 лв., ДПС – 4 181 028 лв., а „Воля“ – 1 927 084 лв. Така за миналата година парламентарно представените партии (както и „Възраждане“, взела над 1% на изборите през 2017 г.), са прибрали в касите си 38 млн. лв. тоест с 6 милиона повече от полагащите им се пари, защото тихомълком е била въведена нова формула за изчисление. Както вече беше обяснено надълго и нашироко, според нея към реалните гласове за всяка партия към общата субсидия са добавени и гласовете за партиите, които са под границата от 1%, плюс гласовете за независимите кандидати за депутати. И най-хитрото – добавени са и всички, избрали опцията „Не подкрепям никого“. Протестният вот, иначе казано, е захранил статуквото допълнително, което си е гениална гавра с въобразилите си, че могат да поразбутат системата.

Впоследствие се реши, съвсем правилно, надвзетото да бъде върнато. Върховната административна прокуратура откри и данни за престъпление при разпределянето на парите, извършено от служители на финансовото министерство. Но наместо да поиска оставката на министъра Горанов, та „моралното пречистване“ в ГЕРБ да продължи с пълна сила, Бойко Борисов направи най-грешния възможен ход – да удари популистки по масата, за да се хареса също на масата, както и „да види“ как оттук нататък „ще се оправят“ опонентите му.

Ехидната забележка в анонса на тази наказателна акция говори, първо, за абсолютно невежество по отношение на това как би трябвало да изглежда една демократична политическа система. А политологът Огнян Минчев го обясни повече от чудесно: „Партийната субсидия не е лукс, а необходима публична подкрепа от държавния бюджет за дейността на партиите, която ги предпазва от пряка зависимост от частни и корпоративни интереси. Те много лесно могат да превърнат една парламентарна група в покорен лобистки инструмент за прокарване на закони в ущърб на обществото и на националния интерес.“ Ако го съзнава (а с репликата за милиардерите-премиери в Чехия показа тъкмо това), значи Борисов, на второ място, умишлено иска да гласне партиите към „черното” финансиране, да ги подчини пряко на олигархичен диктат. Освен това, бидейки управляващ, за него не би било проблем да притиска бизнеса, за да се „отчита“ в партийната касичка (а и не само партийната), докато за опозицията и по-малките партии това съвсем не е така. Те нямат лостове за пряко въздействие върху фирмите, които зависят от държавни поръчки, и… слава Богу.

Но има и още един сериозен аргумент „против“:  българската политическа система е нестабилна, за разлика от страните с утвърдена демокрация, хората бързо се разочароват от политическия си избор и рязко сменят предпочитанията си. В това време се появяват нови партии, някои от които бързо събират значителна подкрепа, така че налице е неравностойно условие за участие на „старите” и „новите”. Има го и сега, но с левче на глас прохождащите и все пак сдобиващи се с подкрепа политически организации нямат шанс да пораснат, без да станат васали на нечии интереси, включително излизащи извън националния.

И ето какво „ще види“ Бойко Борисов, когато тази опасна глупост с левчето се приеме: богата и мощна ГЕРБ, благодарение на упражнявания върху бизнеса рекет и на достъпа си до всякакъв публичен ресурс; подчинена на олигарси опозиция, която не е никаква опозиция, а прислужник на Х и Y, за чийто хатър ще се налага да лобира всеотдайно; малки партии, които биха могли да предложат промяна, но са предварително „изпържени“, за да не развият дейност. И над всичко това, да повторим: ГЕРБ – всевластна и авторитарна, разпасана по всички показатели и сега, вече напълно поглъща и последните остатъци от някакъв политически плурализъм. Че кой ще смее да й се опълчи, когато е всичко, вся и всё; че кой няма да иска да се пришие към Партията, за да си нареди животеца поне криво-ляво?

Всъщност депутатите, независимо дали си дават сметка или не, обслужват взривоопасен популизъм отново по повеля „отгоре“. Нехайно и безотговорно предизвикват изкуствена авария, но в един момент тя ще се превърне в истинска и ще помете дори нормалния (въпреки недостатъците му, ама все пак в демократичните норми) политически живот. „След възгласите „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!“ всички се втурнаха в суматохата“, както пише Радичков, като въпросната суматоха ще бъде необратима. И в паниката докъде се докарахме, задето не спазваме условията за безопасна експлоатация, нито ще можем да върнем времето назад, нито ще знаем как да спрем реактора. Ах, майка му стара, кой ни би по главите да се радваме на Борисовите дивотии, та не видяхме задаващата се катастрофа!

Това ще се питаме, да знаете, но ще е много късно. Демагогията и лъжите минават година, десет години, обаче имат предел. Помпането на едноличната власт – също. Отдавна е ясно, че тия ще си се самовзривят, щото само с увеличаване на мощността на лапането не е възможно да се случи друго, но пак ние ще погълнем радиоактивните изпарения след разпада…

Така че, Бойко, когато си нервен и много ядосан, пий мента, глог и валериан, играй карти с внучето, подкарай джипката по ремонтираните магистрали, които се ремонтират след ремонта на ремонта – сами по себе си прекрасна илюстрация на некомпетентното ти управление. Другият вариант обаче остава за нас: най-сетне ние трябва да се ядосаме, защото с „карай да върви“ ще вървим по дяволите. А за живот става дума, ах, майка му…, за нашия живот.

Коментари