Браншовици биха тревога

В търговската мрежа ни пробутват за кашкавал парено сирене с жълтеникав цвят, което има много по-ниски цени от истинския продукт, съобщава „Монитор”.

Още от България

Според Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите като кашкавал се продава жълто сирене от нови, непознати български марки. „Например нещо, свързано с някаква планина у нас в Южна България, пък цехът на фирмата е в Дунавската равнина. Произвеждат го от полуфабрикат (калиата), който най-често се внася от Унгария и Полша. Преработва се по технологията на сухото изпарване.

Три-четири фирми вече работят у нас по този начин и го правят, защото това производство им излиза поне с 20% по-евтино, отколкото да правят кашкавал по класическата технология. Другият начин е жълтото сирене да влезе в големи опаковки в България и тук само да се разфасова на по-дребен грамаж”, обясни той.

Браншовикът предупреди, че тези продукти имат високо водно съдържание, нямат голяма трайност и трябва да се реализират бързо. „Затова ги пускат и на промоция, и на най-ниски цени, а хората се лъжат и ги купуват, въпреки че нямат нищо общо с кашкавала”, добавя Присадашки.

Богомил Николов от „Активни потребители” смята, че е важно да не са ментета и в продукта да няма немлечни мазнини. „Общо взето, по цената може да се прецени дали продуктът е имитация, или е млечен. Високата цена, общо взето, нищо не гарантира, но съмнително ниската предполага използването на заместители и се прави нещо като вегетарианско сирене. Вместо мляко се слагат палма, нишестета и други пълнители”, припомни той.

Николов потвърди за наличието на пазара вече на най-различни модификации, наподобяващи нашия кашкавал: „За мен пътят за преодоляване на този проблем е по линия удостоверяване на качеството – по подобие на БДС или стандарта „Стара планина”, който беше за месните продукти. Може да се въведе и някакъв допълнителен знак, който да отличава млечните продукти, най-близки до оригиналния кашкавал, за да се знае, че останалите модификации са нещо друго. Трябва обаче механизъм, който утвърждава качеството, а не само със санкции. В крайна сметка пазарът предполага многообразие. Затова трябва да се мисли всички млекопроизводители да си направят отраслов стандарт или някакъв механизъм за периодично тестване на продуктите. И публикуване на резултатите.“

В Западна Европа и двата метода съществуват паралелно, но тестовете на потребителските организации подреждат пазара. Мераклиите да купят автентичното и качественото са готови да платят по-скъпо. За останалите продукти, които са модификации на оригинала, също си запазват дял от пазара, но на по-ниска цена.

Немалкият внос от ЕС на млечни продукти или сурово мляко или полуфабрикати за производството намалява шансовете за възстановяване на българското животновъдство. Отскоро и Украйна, който е извън Общността, е получила квоти за такъв импорт. По данни на Асоциацията на млекопреработвателите вече има подадени заявки за доставки у нас.

Маслото на едро в България е 2,2 пъти по-скъпо спрямо средните цени за целия Европейски съюз, сочат данните за март на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). В края на първото тримесечие 100 кг масло от мляко в България са се продавали по около 1808 лв., а средната цена в Общността на това количество е била 821,40 лв. У нас за първото тримесечие е отчетен спад от почти една трета в производството на масла.

При кашкавала „Витоша“ и съответно подобния продукт – сиренето „Чедър“, разликата в цените е по-малка. В 28-те страни от ЕС средната цена е 674,40 лв. за 100 кг, а у нас е 1004 лв., или почти 1,5 пъти по-висока.

По текущи оценки на САРА изкупните цени на кравето мляко ще намаляват плавно в следващите месеци. Очаква се средногодишната цена да е 0,59 – 0,60 лв./кг, 3% под цените от 2018 г.

При овчето мляко продължава ситуацията на ниски изкупни цени. Те се очаква да бъдат в рамките на 1,1 – 1,15 лв./л, което е крайно неудовлетворително за производителите. Тези ниски цени ще намалят изкупеното овче мляко от мандрите до 26% от произведените обеми.

Според ЕК запасите от масло се увеличават, сравнено с 2017 и 2018 г., и достигат 150 хил. т. Запасите от сирена намаляват поради недостатъчното предлагане на мляко и доброто търсене на международните пазари.

Коментари