Общество

Спомени от соца: Приятел ме натопи, че въртя алъш-вериш с долари и марки, ТВУ-то ми се размина с един зверски шамар

И до ден днешен не мога да разбера как ме бяха разкрили. Беше 1985 г. Класният ме привика и ми подаде бележка. Видях я и изтръпнах – викат ме в Детска педагогическа стая. Бях едва 8-и клас. Обля ме студена пот, изпаднах в паника, не го очаквах. Трябваше да отида при инспектор Вълчев в районната педагогическа стая. Причината за вълненията ми беше проста – имаше за какво да се притеснявам.С какво се хранихме през соца: Днес децата не познават вкуса на истинския хляб, на млякото и сиренетоНепрекъснато у младите се насажда твърдението, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни …Feb 12 2018bulmedia.net

Живеех точно на центъра, до големия хотел „Верея“ в Стара Загора. Със съседчетата дебнехме новопристигналите чужденци, носехме им куфарите, помагахме им в магазина. Често печелехме по някой долар, който за онези години беше безценен. Аз бях най-хитрият, бях се договорил с магазинера на валутния магазин в хотела да ми продава дефицитните цигари, шоколади или аудиокасети, а навън ги продавах на двойни и тройни цени. Мои бяха гаджетата от квартала, пушех най-хубавите цигари и носех маратонки, за които всички ми завиждаха. По законите от онези години това се водеше валутно престъпление и това ясно го проумявах. Може и да не е за това, но кой знае за какво друго. Както ми каза другарят Шопов, класният, шляпайки ме зад врата на изпращане: „Там случайно и без нищо не викат…“

Влязох в Детската педагогическа стая с пресъхнала уста и едва казах добър ден на другаря Вълчев, който беше на около 50.
Пушеше в кабинета, беше задимено.
– Не пушим тук като твоите цигари, моето момче. Нямаме пари да си ги купим, пък и с долари не се занимаваме. Ти занимаваш ли се?
След този въпрос се залепих на стола и клюмнах. Мълчах, какво да му кажа.
– Слушай, имам момче, малко по-голямо от теб. Ако него го бяха хванали в твоите далавери, отиваше право в ТВУ. Ти си по-малък и не сме те хванали с пари или с чужди вещи, но ако се постараем, пътят ти към Бойчиновци е отворен.
Още повече се свих в стола. Той се доближи до мен и ми удари такъв шамар, че паднах на земята. Помогна ми да се изправя и ми подаде още една чаша вода да пия и да се измия, че от очите ми бяха текнали сълзи.
– Отивай си и гледай да не се виждаме втори път.

Осъзнавах, че се бях разминал с огромната опасност да напусна дома си и да отида в страшното възпитателно училище в Бойчиновци, за което се носеха легенди.
Сега ще си кажете – ето, стана човек и отличник, след като му дадоха урок. Няколко седмици си траех, но после започна лятото, мина ми притеснението и пак се върнах в стария занаят – носим куфари, правим се на маймуни, данке, долар, данке, марка. Просто не се правех на толкова велик пред келешите от махалата, което явно ми спаси главата. Но и годините бяха такива, че промените се случваха всеки ден, времето изведнъж стана различно.Спомени от соца: Днес говорим за демографска криза, а едно време държавата се грижеше истински за многодетните семействаМного се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и …Feb 8 2018bulmedia.net

Инспектор Вълчев повече не го видях, бяха го преместили на друга работа. Съвсем случайно, около 2005 г., един посивял старец ми подвикна от една скамейка:
– Още ли ги пушиш тези хубавите цигари?
Другарят Вълчев. Седнах до него, извадих и запалихме. Като стари приятели, които не са се виждали с години.
– Другарю Вълчев, мина много време от онези години, кой ме издаде, ще ми кажете ли?
Той се позасмя и сериозно ми отговори.
– Моето момче, не са минали толкова много години, човек най-много от приятели страда, нали. Но не бива да ги губи за глупости.

И. Василев, Стара Загора
Източник: retro.bg

loading...
До горе
Препоръчваме ви
Препоръчваме ви
Легендата на Левски и българския футбол Павел Панов почина внезапно…
error: Съдържанието е защитено!