Общество

Мъката на една жена: Късно е да поправя най-голямата си грешка, подарих щастието си на друга

„С кого беше, Мира?“ – гласът на майка ми не предвещаваше нищо добро. Застанала на вратата, със скръстени на гърдите си ръце, тя ме гледаше сурово. Упорито стиснах устни и обърнах глава на другата страна. Бях убедена, че знаеше кой ме е изпратил до нас, но не исках да потвърдя подозренията й. В следващия миг звънка плесница изплющя по бузата ми. Лицето ми пламна и се зачерви. Болеше ме не толкова от удара, колкото от нейната жестокост. Защо не искаше да разбере, че обичам това момче?

Всичко започна преди години. С Марин живеехме на една улица, но семействата ни не се разбираха. По-точно майка ми ненавиждаше неговите родители. Целият квартал знаеше, че баща му е алкохолик, и според мен това беше причината за нейната ненавист. Години по-късно узнах истината. Навремето майка ми и баща му са имали връзка, но се скарали и се разделили.
С Марин се сближихме на едно парти. В началото заради омразата на майка ми бях предубедена към него, но с времето се уверих, че той е прекрасен човек. Алкохолизмът на баща му го беше направил затворен и неуверен, типично за дете на родител – почитател на чашката. Бедността, в която живееше, допълнително усложняваше липсата на самочувствие. За разлика от повечето ни връстници, Марин не можеше да си позволи да почива през лятото и докато повечето от нас ходеха на море, той работеше в магазинче за зеленчуци. Сортираше и подреждаше стоката, а понякога изпълняваше поръчки по домовете. Влюбих се в него такъв, какъвто беше: беден, срамежлив, носещ бремето на баща алкохолик, но с горещо и вярно сърце.
Градът ни е малък, затова на майка ми не й отне много време, за да разбере в кого съм влюбена. Откритието толкова я ядоса, че ме нашамари здравата. Последваха забрани, придружени с люти закани, че ще ме заключи в стаята и няма да мога да си покажа носа навън. Но как да заповядаш на сърцето си да не обича? Разбунтувах се срещу нея и тайно продължих да се срещам с Марин. Всеки ден измислях различни лъжи, за да изляза и да се видя с любимия. И двамата се пазехме от хорските очи и все пак ставахме жертви на любопитните съседи, които веднага докладваха на майка, че пак съм със сина на алкохолика.

Когато осъзна, че няма да стане със заплахи и бой, моята мъчителка промени стратегията си. По цял ден плачеше и се вайкаше, че си съсипвам бъдещето и живота, и ако някога имаме дете, то ще се роди с увреждания, защото ще носи гените на дядо си.
Така, със заплахи, манипулации и истерии, минаха пет години. Устояхме на житейските бури, с Марин се сгодихме. На годежа ни присъстваха само неговите родители и двама-трима приятели. Много исках в този тържествен миг майка ми да бъде до мен и едва успях да я убедя. Поведението й ме накара да разбера, че всъщност омразата й не беше насочена към любимия ми, а към баща му. Дори след толкова години тя не можеше да прости на бившата си любов, че са се разделили. Тогава не я разбирах, но днес съм убедена, че болката в душата й е била мъчителна.
На годежа ни бъдещият ми свекър се напи и се държа ужасно. Може да е било от притеснение, но тогава за първи път се запитах не беше ли права мама. Ами ако един ден Марин стане алкохолик? Без да съзнавам, оставих съмненията да ме тровят. Веднъж загнезди ли се убеждението, че връзката ти е обречена, самият живот започва да ти прави напук.
По това време се запознах с Христо. Новият ми приятел беше от заможно семейство, с висше образование, възпитан и безкрайно учтив. Майка ми се разтапяше от радост и не спираше да повтаря, че птичето на късмета е кацнало на рамото ми. „Какво чакаш, Мира? Зарежи сина на алкохолика и се омъжи за Христо. Богат е, ще ти осигури щастлив живот, а на мен – спокойни старини. Избереш ли Марин, ще затънеш до гуша в калта.“ Тя не спираше да благодари на Господ за прекрасния кандидат-зет, който й е изпратил. Предадох се. Послушах я и развалих годежа с Марин.

Няколко месеца по-късно се омъжих за Христо. Спомням си как сватбените коли минаха покрай къщата на бившия ми годеник. С крайчеца на окото си зърнах майката на Марин, която гледаше тъжно. Вдигна ръката си – дали ме благослови, или прокълна, така и не разбрах.
От сватбата ми минаха седем години. Ако кажа, че съм щастлива, значи да излъжа. Нито аз се радвам на стабилен брак, нито майка ми – на достойни старини.
Всъщност Христо се оказа алкохолик. Още преди да се оженим, е пиел безпаметно и дори е бил на лечение, но без успех. Семейството му е направило всичко възможно, за да не разбера за порока му. С течение на времето той прахоса парите на родителите си и сега те мизерстват.
Родих две деца, които постоянно са свидетели на нашите скандали. Мъжът ми пие и ме бие пред тях. Често се затварям в банята и плача, за да не ме видят. Прикривам синините по лицето си с грим и с тъмни очила, тялото ме боли от неговите удари.
Марин също се ожени и със съпругата си отвориха малък магазин. От съседите научих, че е заклет трезвеник. Понякога, когато ходя до майка, минавам покрай къщата му. На двора играят децата му, а на няколко метра от тях баба им и майка им пият кафе и приятелски си говорят. В такива моменти ускорявам крачки и бързам да отмина. Можех аз да седя до малката масичка и да се радвам на децата си, докато със свекърва ми си пием кафето. Вместо това послушах майка си и допуснах най-голямата грешка в живота си. С лека ръка подарих щастието си на друга жена.

Мира

loading...
До горе
Препоръчваме ви
Ноел и Лайза Хоуи се вричат във вечна вярност през…
error: Съдържанието е защитено!