Общество

Моята мъка: Заради тежкото ми детство, днес не мога да обичам собствените си деца

Една драматична изповед за това, как личността се формира в среда на емоционален натиск и постоянно физическо и психологическо насилие. Баща ми беше психопат – той водеше здравословен начин на живот, независимо от факта, че е роден в семейство на алкохолици. За сметка на това беше лишен от всякакво съчувствие – издевателстваше над мен и майка ми, биеше ни и унижаваше. Ужасявах се от него. Страхът стана обичайното ми чувство в моето детство. Баща ми се прибираше от работа зъл и аз знаех, че ме очаква поредната порция бой. Понякога имаше периоди на просветление: той си играеше с мен, заедно карахме ски и велосипеди. Един ден двамата си устроихме борба с възглавници (бях на 5-6 години), когато изведнъж баща ми натисна лицето ми с възглавницата и не ме пусна, докато не останах без въздух.Изповедта на една невярна жена: Съпругът ми научи по трудния начин защо жените изневеряватМарина е блогърка, която от време на време пише текстове на сайта YourTango. Този път написала текст…May 20 2018bulmedia.net

Когато беше ядосан, не криеше, че ме мрази и иска да умра.
След развода на родителите ми, майка ми ме изпрати да живея при баба. Моята майка не се стараеше да скрие, че няма никакви чувства към мен. Така и не почувствах нейната любов и топлина. По-скоро ме имаше за тежест. Никога не разбрах какво е родителска закрила, подкрепа и съчувствие. За тях бях единствено източник на проблеми.
Когато се омъжих, очевидно очаквах от съпруга си да ме компенсира за страданията, които преживях, и да накаже майка ми и баща ми за престъпленията им към мен. За съжаление той не отговори на очакванията ми и моят новосъздаден свят се срина в прахта. Доверието, което изпитвах към него, напълно изчезна, а на негово място се настаниха омразата и гневът. Струваше ми се, че любовта ми към съпруга ми зависи от това, какво е готов да направи за мен. Неговото доказателство за любов поддържаше в мен чувството на безопасност.

Днес съм майка на две деца, но не ги обичам.

Не усещам към тях никаква привързаност, дори присъствието им ме угнетява. Предполагам, че отсъствието на обич е вследствие на преживените травми през детството ми.Изповед: Животът е кратък, приятели. На никого не му е обещано, че ще е жив и утреЗагледах се днес през прозореца на фитнеса. А там, през него все се виждат едни и същи – мрачно студ…May 17 2018bulmedia.net

Източник: Лична драма

loading...
До горе
Препоръчваме ви
През 60-те и 70-те години на миналия век България започва…
error: Съдържанието е защитено!