Общество

Мистерията на българската средна класа: Да не чака от държавата, а да й дава, за да преразпределя тя към деца и пенсионери

Вие имате стабилна работа, спретната къща с морава в уредено предградие, която изплащате, нова кола, плащате си режийните, пътувате през ваканциите, заделяте за спестяване, можете да платите обучението на децата си в добър университет, сигурен сте, че ще имате добри пари и здравеопазване на старини. Това е средна класа, но в Америка, пише в свой анализ за „24 часа“ журналистът Юри Велев.
И у нас има средна класа, но кой е в нея и защо, не е толкова ясно. В тази група ли е този, който има спестявания, но кредитите и ипотеките ги надвишават? А живеещият в стара панелка, който кара кола за 50 000 лв. и я паркира пред блока?
А пенсионерът, който има три жилища, две от които – къща и апартамент някъде в България, които се рушат, защото няма средства и желание да ги ремонтира? Семейството, което се издържа с парите, изпращани от единия родител гурбетчия, а другият стои тук безработен? Учителят и университетският преподавател, които по критерия образование и ценности по определение са в средната класа, но доходите им са ниски?

Все пак какви пари, влизащи вкъщи, и какъв стандарт на живот вкарват в средната класа? И колко е тя в България? Потърсихме тези цифри, като се допитахме до икономисти, социолози и статистическите данни.
Границите на класата
> Домакинство, всеки от членовете на което живее с поне 11 долара на ден – това е средна класа. Такъв е критерият, по който наскоро авторитетният американски институт “Брукингс” обяви, че през септември светът е достигнал повратна точка. За първи път в историята половината човечество – 3,8 милиарда души, покриват този критерий за средна класа. Този възход на “средните” идва най-вече от увеличението на доходите и консумацията в Китай и Индия.
Ето числата, които ползва “Брукингс”:
– Изключително бедните са с по 1,90 долара потребление на ден на член на домакинството (в левове – 290 общо за месец на тричленно домакинство).
– Бедни са тези с по от 1,90 до 11 долара (или от 290 лв. до 1683 лв. потребление общо за месец на тричленно домакинство).Преди минути: Министър Горанов обяви сумата за коледните добавки на пенсионеритеИмаме достатъчно мнозинство в парламента, за да функционира нормално той. БСП имат правото да не се …Nov 1 2018bulmedia.net

– Средна класа: от 11 до 110 долара на ден. Това прави месечно потребление за тричленно семейство поне 1683 лева, а на четиричленно – 2244 лв.
– Богати – над 110 долара на ден, т.е. поне 16 830 лева за месец на тричленно домакинство.
Няма данни колко у нас живеят с над 561 лв., но според статистиката 22,6% от българите – 1 593 307 души, са в домакинства, които живеят с над 516 лв. на човек на месец. (Виж графиката)
> 2361 лева на месец са необходими на четиричленно семейство за нормален начин на живот. Това показват последните данни на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ, представени през август.
– 24,9 на сто от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот.
– 31,1 на сто от домакинствата са с общ доход на човек от домакинството до линията на бедност – 321 лв., или близо 2 243 000 души.
– 44 на сто от домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за издръжка на живот.
> Икономистът Боян Захариев от “Отворено общество” прави изчисления на база тяхно проучване на домакинствата от 2018 г.

“Горните” доходи започват някъде от 800-850 лв. на човек от домакинството и там е горната граница на средната класа.
За долна граница можем да приемем мястото в доходната скала, от което започват ниските доходи – около 430-450 лева на човек от домакинството на месец, което е приблизително 80% от медианния доход, казва Захариев. Така 40-те процента по средата – около 2,8 милиона души, са с доходи от 450 до 850 лв. на човек от домакинството.
> Според социолога Живко Георгиев средната класа у нас е 10-12% от населението (700 000 – 850 000 души) и е с доста неустойчив статут. Някои от представителите й живеят като средна класа само в седмицата след заплата.
> На конференция за бедността и неравенството, организирана от президента Румен Радев, бяха цитирани следните данни:
– 400 хиляди с доходи между 1000 и 2000 лв. са средна класа, но без икономическа сигурност.
– 400 хиляди са работещи бедни с доходи под линията на бедност – 321 лв.Експертна консултация: Какво включват безплатните профилактични прегледи за пенсионериМоля да уточните на какви безплатни профилактични прегледи имам право и каква потребителска такса тр…Oct 9 2018bulmedia.net

Кой е в средната класа
У нас тази класа е много разнородна, казва Живко Георгиев. Има например силни поколенчески различия.
Представителите ѝ във възрастовата група 25-35 години са по-скоро дяснолиберални – градски професионалисти, предприемачи, “граждани на света”. Вероятно биха гласували за партия като тази на Макрон във Франция с нейния “компот” от идеи, ако имаше такава у нас.
По-възрастните “среднисти” – над 35-годишните, са една идея по-консервативни. Тук са предприемачи от малкия и средния бизнес, хора на мениджърско равнище в компаниите и от висшите етажи на администрацията. Те са водени от прагматизъм и добре осъзнат интерес.
Тук всъщност е изгубеното поколение на прехода, казва Живко Георгиев. Затова и антиелитните настроения са особено силни в тази класа. Всъщност най-силното противопоставяне у нас е между средната класа и елита, това се вижда и по площадите, и по социалните мрежи, анализира социологът. Това противоречие произтича и от претенциите за власт на средната класа – смята, че всъщност елитът трябва да бъде тя, защото се състои от self-made хора.

Парадоксите
От средната класа се очаква да дърпа икономиката нагоре с кредити, потребление, работни места. Да не чака от държавата, а да й дава, за да преразпределя държавата към деца и пенсионери. Естественият политически изразител на тези хора са десните партии, но те никога не проявиха някакъв особен интерес към тази кауза, а пък и успешно и ентусиазирано успяха да се самозаличат от политическата карта.
Още един парадокс. Икономиката се е оживила, доходите и ипотеките се увеличават, затегнатият по време на кризата колан е отпуснат, все повече хора купуват пресни плодове, вместо да правят зимнина, но средната класа не расте. Човек може да остане с обратното впечатление, ако гледа пълните заведения, липсата на места по хотелите през уикенда и задръстванията по пътищата в неделя следобед.Пенсионерите се озъбиха на властта: Имате две седмици, след това излизаме на протестПенсионерските организации, които поискаха осъвременяване на пенсиите спрямо актуалния осигурителен …Sep 28 2018bulmedia.net

Иначе според доклад на Industry Watch финансовото богатство на домакинствата у нас се е увеличило с 6,1 млрд. лева през 2017 г. – най-голямото увеличение от 2007 г. насам. Емигрантските пари са достигнали рекордните 1,953 млрд. евро през 2017 г., което е ръст от 30% в сравнение с 2016 г. А жилищното богатство се е увеличило с 8,1 млрд. евро основно заради отчетения ръст в цените на апартаментите.

Странно е, че хора, които са в средната класа, не се определят като успели, а по-скоро като „свързвам някак двата края”.
Все пак защо средната класа няма чувството, че е такава?
Вероятно една от причините е леснообясним и все пак сериозен конфликт. При Живков средната класа никога не е имала ясен образ как живеят хора от тяхната ръка в други страни. Който трупа познание, трупа тъга – сега през компютъра, смартфона и сериалите, а пък и през low cost авиокомпаниите, да речем, един лекар у нас вижда стандарта и лайфстайла на колегите си в чужбина и прави неизбежните сравнения. Как може аз да съм средна класа, като нямам тези неща? Даже не става дума за доходи, а за неща като достъп до качествени публични услуги – пътища, градска среда, образование за децата, пенсионна система. А и сигурност – не знаеш кога някой телефонен измамник например ще отмъкне всичките пари на майка ти.
Трябва да отчетем и голямото социално неравенство в България – най-високото в ЕС. То създава среда, в която не върви да кажеш, че си се позамогнал, защото е потискащо да гледаш богатите и техния показен кич. А още по-потискащо е да мислиш как успехът е дошъл не за тебе – с компетентност и добро образование, а за “ония” – със схеми и връзки.

Какво всъщност е “средна класа”
Тя е играла специална роля в икономиката през вековете. Възникнала от буржоазията в края на 14-и век като група, залагаща на икономическия материализъм, осигурила основа за експанзия на пазара и търговията между националните държави. Оттогава е смятана за източник на предприемчивост и иновации.
Богатите западни общества достигнаха до толкова стабилна средна класа, че се появи терминът “пазарна меритокрация” – общество, в което хората се издигат главно благодарение на уменията и интелигентността си. Това е власт на експертите.
За да се издигнеш в тази система, трябва да си завършил колкото може по-добър университет, да умееш да се представяш добре на изпити и т.н.

Приходи с излишък
Според повечето определения средната класа има доходи, които позволяват на представителите ѝ
– да си купуват коли,
– да ходят на кино и ресторант,
– да си позволят ваканция (включително в чужбина със самолетни полети),
– да харчат за образование, здравеопазване, застраховане
– могат да си позволят неотложен ремонт.
– имат сигурност за семейството си, че в случай на шок – безработица или болест, няма да изпаднат в бедност.

Стабилната и възпроизвеждаща се в следващото поколение средна класа си създава лайфстайл.
Определят я не само доходите, но и общи ценности. Като образование, упорита работа, пестеливост, респект към собствеността. Има общи белези – чувствителност към промените (защото може да изпаднеш надолу) и оттам – държат на честната игра, на спазване на правилата.
Средната класа тласка пазарната икономика с това, че способността ѝ да плати малко повече за по-добро качество стимулира конкурентоспособността и маркетинга.
Възходът на средната класа е свързан и с международните компании – техният основен таргет е тъкмо тази класа.
“Средните” са стимул и за демокрацията, защото по-високите доходи дават повече независимост, следователно повече гражданска активност.
Нещо повече – изследвания сочат, че общества с неравенства в доходите – т.е. със слаба средна класа, са политически по-поляризирани.
В географски план Европа е континентът с най-голям процент средна класа. Азия обаче бързо напредва. Според прогнози 66% от населението там ще е средна клас до 2030 г. от 28% през 2009 г.

Според проучване на центъра Пю през 2016 г.
– 29% от американците са били в долната класа ($25 624 на година на тричленно домакинство),
– 52% в средната ($78442 на тричленно семейство – 71,6 долара на ден на член на домакинство)
– 19% – в класата на богатите ($187 872, или 171,5 долара на ден на член на домакинство).
Попитахме народни представители от ГЕРБ и БСП: Какви мерки за подкрепа на средната класа предвиждате?
Александър Иванов, депутат от ГЕРБ:
Бизнесът да влезе в образователната система
Средната класа е основен двигател на ръста на потреблението и икономиката
Именно средната класа е основният двигател на ръста на потреблението и икономиката. Това коментира народният представител от ГЕРБ – София, и член на комисията по бюджет и финанси Александър Иванов.
Според депутата последните 10 години са били отлична възможност за инициативните българи да потърсят своята реализация на трудовия пазар. “Можем да говорим за средна класа, когато хората не разчитат само на заплата, а и на своята предприемчивост, допълнителни доходи от активи и инвестиции”, отбеляза той.

Като знак за добре работещата икономика на България в момента Иванов изтъкна рекордно високия БВП за 2019 г. от 116 млрд. лв. и ниската безработица, която в момента е под 6%. Александър Иванов уточни, че държавата стимулира бизнеса да не поддържа и развива неефективни производства с ниска добавена стойност и да инвестира в персонал и технологии, за да не се получава феноменът
“работещ беден”.
“По същата причина правителството на Бойко Борисов си е поставило за цел минималната работна заплата в края на мандата през 2021 г. да стане 650 лв., а средната 1500 лв. Освен това всички пенсии ще се увеличат с 5,7% от 1 юли 2019 г., а таванът им ще бъде завишен на 1200 лв.”, подчерта народният представител.
По думите на Александър Иванов като много важен фактор за средната класа в България и засилването на конкуренцията посредством участие на повече квалифицирани кадри на пазара на труда правителството на Бойко Борисов и управляващото мнозинство в парламента виждат образованието.

“Ето защо ние сме извели образованието като наш основен приоритет и в управленската ни програма сме заложили двойно увеличение на учителските възнаграждения до 2021 г.
Също така от началото на мандата благодарение на безпрецедентните съвместни усилия на редица институции 20 хил. деца бяха върнати в образователната система”, посочи депутатът от ГЕРБ и допълни, че за държавата е много важно бизнесът да влезе в образователната система, а тя на свой ред да отговаря на неговите потребности.
Петър Кънев, депутат от БСП и председател на икономическата комисия в парламента:
Подпомагането на малкия и средния бизнес е част от подкрепата ни за средната класа
Най-опасното в България е голямото социално разслоение
Това е политиката не само на БСП, но и постоянна моя тема за работа в икономическата комисия в парламента, която оглавявам – подпомагането на микро-, малките и средните фирми. Имаме идеята да продължим тази битка, защото проблемите там са най-големи.

Искаме промени в законодателството, които да осигурят по-бързо, гарантирано и евтино присъединяване на нови предприятия към енергомрежата. Искаме да се съкратят сроковете за строителните разрешения. Имаме идеята с Министерството на финансите да преразгледаме проблема със сроковете за амортизация на сградите. Имаме разговори с Министерството на труда и социалната политика и чакаме от тях предложения за облекчаване на контролните режими по линия на охрана на труда в микро- и малките фирми. Почти всички тези неща са записани и във визията на БСП за развитието на България. Считаме, че последните години имаше немалко желания да се свършат нещата и почти нищо не се получи.
С промените в данъчните закони и идеите на БСП за алтернативния бюджет пък се предлага въвеждане на прогресивна скала, но тя ще обхване хората с доходи над 3900 лв., а над 2,3 милиона души няма
въобще да бъдат засегнати.
Касае се за допълнителен данък върху доходите на 47 хиляди души.

Като човек, който се занимава с бизнес и работодател, обаче не мога да скрия притесненията си. Най-опасното в България е голямото социално разслоение. Притеснявам се, че с темповете, с които върви създаването на една сериозна прослойка на сравнително богати хора и изключително голямото количество бедни хора, може да се окаже, че в един момент българският бизнес реже клона, на който стои. Доказано е, че българският работник има приблизително 2 пъти по-ниска производителност на труда, но получава 4 пъти по-ниска средна работна заплата. Тази тенденция не може да продължава безкрайно и се страхувам, че първо, ще останем без народ, и второ, ще взривим обществото.
Когато говоря за социални проблеми, аз говоря всъщност за проблемите на българския работодател, защото той не живее извън проблемите на обществото, а трябва да се вълнува и от бедността.

loading...
До горе
Препоръчваме ви
Наркобанда е ползвала услугите на две от най-големите куриерски фирми…
error: Съдържанието е защитено!