Общество

Изповедта на един глупак: Лоша, коварна, лицемерна, но аз съм обречен да я обичам

Понякога нямаме друг избор, освен да нараним хората, които обичаме. Налага се да бягаме далече от тях, да затваряме очи пред болката им, въпреки че в душата си копнеем да бъдем техен пристан и заслон срещу бурите, които се опитват да разрушат живота им. Постъпваме така не защото искаме да ги съсипем, а да запазим онази част от сърцето си, която е оцеляла с тях и за тях. Ще нарека себе си Тони, а Тина – жената, която разби живота ми и ме захвърли години наред в ада, наречен затвор.Изповедта на една измамена съпруга: Докато аз кърмя детето ни, мъжът ми се влюбил в друга женаКогато преди шест години се омъжих за Красен, вярвах, че ме очаква щастлив, страстен и безоблачен бр…Jul 31 2018bulmedia.net

Смъртта на майка ми – беше си отишла от този свят неотдавна, ме постави пред много трудни избори. Бях едва на 19 години, а се изправих пред сериозни предизвикателства. Не познавам баща си и досега не знам нищо за него. Майка ми отгледа мен и по-голямата ми сестра сама, но едва минаха 40 дни от погребението й, с мъжа си ме изгониха от вкъщи. Така изведнъж се озовах на улицата без дом, пари и подкрепа. Приятели ме подслоняваха временно, но не можех да злоупотребявам с добротата им. При едно от тези гостувания се запознах с Тина. Може да звучи нескромно, но наистина съм хубав мъж – рус, със сини очи. Тя също беше много привлекателна и най-важното – имаше собствено жилище. Скоро между нас пламна искрата на любовта. В онзи момент вярвах, че не мога да живея без нея и тя е момичето, с което ще прекарам живота си. Когато Тина ме покани да се преместя в дома й, приех без колебание.
Двамата заживяхме под един покрив с мечтата за общо бъдеще. Но, както казват хората, само с любов не се живее. Приятелката ми не работеше и се налагаше само аз да плащам сметките. Заплатата ми беше малка и не стигаше доникъде, а Тина си искаше своите екстри – море и планина, дрехи по последна мода, вечеря в ресторанти… За всичко това трябваха пари. Оглупял от любов, трябваше да бъда мъжът, който ще изпълни най-съкровените й желания и всеки неин каприз. Все пак тя беше моята любима.

Намерих си втора работа, но тя започна да се оплаква, че я пренебрегвам и я оставям сама. Чудех се какво да измисля – хем да бъда с нея, хем да изкарвам допълнителни пари. И намерих начин – свързах се със стар познат, който ме вкара в престъпна мрежа. Разбивахме коли и магазини, обирахме апартаменти, а крадената стока криех в дома на Тина. За две години припечелих много добре и успях да ремонтирам жилището й, да я заведа на море, а когато вечер имах работа с групата, давах й достатъчно пари, за да се отпусне с приятелките си в ресторант, който й е по вкуса. В такива моменти тя ме обожаваше и нощем в леглото повтаряше, че никога не би ме напуснала заради друг мъж. Все повече се чувствах като нейния герой.
Приказката свърши, когато ме арестуваха. Стана бързо и неочаквано. Оказа се, че от месеци бандата ни е била под наблюдение и както всички глупаци, така и ние си мислехме, че сме недостижими. На делото, за да си спаси кожата, Тина призна, че съм укривал крадените стоки в апартамента й. Обясни как ме молела да спра, но после отстъпила от страх, че ще й посегна. Слушах я и не вярвах, че това е момичето, заради което се забърках в цялата тази каша. Благодарение и на нейните показания ме осъдиха на 5 години затвор.
Въпреки че свидетелства срещу мен, Тина идваше всеки месец да ме види. Носеше ми цигари, храна, дрехи и най-важното – надежда. Присъствието й ме караше да виждам светлина дори и в мрачните ъгли на килиите. Обещавах й, че щом изляза, ако тя ме иска, ще се върна при нея. Кълнях се, че ще се променя и ще стана друг човек, но само ако остане с мен. Всеки месец – в продължение на 5 години, Тина не пропускаше свиждане.

Идваше дори когато се омъжи за друг. Да, и това направи моята любима – за втори път заби нож в гърба ми. Може би ако не бях в затвора, щях да убия и двамата. Зад решетките обаче имах достатъчно време да мисля. А моите искрени и дълбоки чувства към нея напълно я оневиниха. Влюбеното ми сърце прости предателството й – била е сама, имала е нужда от подкрепа и мъжко присъствие… Всъщност нямах друг избор, освен да й намеря оправдание. Ако исках да я има в живота ми, трябваше да си затворя очите. Какво ли не преживях! Гледах наедрялото й тяло в стаята за свиждане, а няколко месеца по-късно разглеждах и първите бебешки снимки на дъщеря й Стела. Броени седмици ме деляха от свободата, когато Тина ми каза, че се е разделила със съпруга си и иска, щом изляза от затвора, да се върна при нея. Завари ме неподготвен – наистина за това бях копнял години наред в килията, но дълбоко в себе си щастието ми се струваше мираж.
Дните до освобождаването ми се изтърколиха бързо и когато най-сетне вратите на затвора хлопнаха зад мен, на паркинга ме очакваше Тина. И двамата заживяхме отново заедно, сякаш нищо не се беше случило. Стараех се да се грижа за дъщеря й като за родно дете – малката и майка й бяха двете дами на сърцето ми. До деня, в който Тина реши, че иска да даде още един шанс на съпруга си. Това беше третото й предателство. Опитът за ново семейно щастие продължи точно месец. Един жалък месец, през който съпрузите едва не се избиха.

Когато се разделиха, тя ме повика отново. И аз, глупакът, се върнах, а след няколко дни стана ясно, че е бременна. Тук започна най-голямото колебание в живота ми. От една страна, исках да бъда с нея, от друга – не знаех кой е бащата на бебето – аз или мъжът й. Седем месеца си задавах този важен въпрос, докато накрая Тина реши проблема – каза, че детето е от другия и в името на децата щяла да му даде последен шанс. Поредният.
Този път полудях. Събрах си багажа и решен никога повече да не видя измамните й очи, със свой приятел заминах да работя в чужбина. Там преживях две години. Детето, което Тина роди, е мое копие – русо и синеоко. Мъжът й, по-точно бившият – официално се разведоха, е мургав и тъмноок. Когато видях снимки на новороденото, поисках да го припозная, но Тина категорично отрече аз да съм негов баща. Знам защо го направи – не иска синът й да носи фамилията на бивш затворник и неудачник. На човек без дом и перспектива за бъдещето. Макар че на бившия й не му пука за децата и дори не дава издръжка, за пред хората Тина предпочита неговото име.Изповедта на една разкаяла се майка: Късно осъзнах, че дъщерята, която силно ненавиждах, ме обича повече от собствения си животПреди години работих като фармацевт в местната аптека. Работното ми място се намираше близо до дома …Mar 28 2018bulmedia.net

В чужбина спечелих добри пари, прибрах се в България и бившата ми приятелка отново ме обикна. По-скоро сама си вярва, че ме обича. Всеки ден ми звъни и ме моли да се върна при нея. Обещава, че този път ще сме семейството, което не успяхме да бъдем преди. Твърди, че ми е вярна и сърцето й бие само за мен… Лъжа след лъжа. Онзи ден й казах по телефона: „Стига с тези циркове. Знам, че ме искаш заради парите.“ А тя се разплака и отрече очевидната истина. Сега аз съм този, който размахва камшика. Всяка сутрин й казвам, че след няколко часа ще се върна при нея, и тя ми вярва. Почиства къщата, купува храна и чака от сутрин до вечер. Но аз нямам никакво намерение да се вържа на поредните й номера. От познати научих, че е задлъжняла към кого ли не, за да храни децата си.
Мъчно ми е, но знам, че ако отново й повярвам, този път може и да не се измъкна жив от смъртоносната й прегръдка. Заради тази жена станах крадец, тя ме хвърли с показанията си в затвора, скитах по чужбина, а аз й прощавах! Всичките предателства! За съжаление съм обречен да я обичам. Измамна, лоша, коварна, лицемерна – тя е моята карма.

Тони

Източник: Лична драма

loading...
До горе
Препоръчваме ви
Направи добро и го хвърли в морето. Много често отваряме…
error: Съдържанието е защитено!