Общество

Животът такъв, какъвто е: Години наред се борих със зъби и нокти да изградя кариера, а се отказах от нея в един миг

Баща ми беше алкохолик, който системно малтретираше майка ми. Тя няколко пъти лежа в реанимация, пребита и обезобразена. До ден днешен не разбирам причината за безкрайното й търпение. Години наред се криех ужасена под одеялото, докато от съседната стая чувах удари и крясъци.
На другия ден баща ми се прибираше с кутия шоколадови бонбони, бутилка ликьор, падаше на колене пред майка ми и тя му прощаваше. Примирието им траеше до следващото му пиянство и ужасът за пореден път се повтаряше. Нито тя, нито той осъзнаваха какво ми причиняват с техните скандали. Съчувствах на мама, която търпеше издевателствата на баща ми.

Израснах с мисълта, че един ден ще поправя злото, което мъжете причиняват на жените. Мечтаех да стана адвокат. Приеха ме, завърших. С времето успях да се наложа в бранша и скоро се превърнах в един от най-търсените юристи. Бях специалист по бракоразводни дела в голяма кантора. Поемах и защитата на съпрузи, но рядко, в особени случаи. Предпочитах да пледирам в интерес на съпругите и нямах загубено дело. С крехка физика съм, но в съдебната зала се превръщах в безпощадна и безкомпромисна Темида. Смятах, че по презумпция мъжете винаги са виновни за разтрогването на един брак. Не щадях време и нерви, и доказвах пред съдиите, че съпругите винаги са жертви.

След работа се прибирах в подредения си апартамент, пълнех ваната догоре, затварях очи и се отпусках. Това бяха любимите ми мигове на релаксация. Живеех, за да работя. Не поддържах връзка с роднините и се стараех да пазя сърцето си от стрелите на любовта. Смятах, че да обичаш, означава да страдаш.
Една сутрин в офиса ми нахлу добре облечена млада жена, на около 30 години. Непознатата поздрави хладно и, без да чака покана, се настани на стола срещу мен. Свикнала съм със странностите на нервни клиентки, затова поведението й не ме учуди. С треперещи ръце жената отвори дамската си чанта и след като порови в нея, измъкна смачкана снимка, която тикна под носа ми. След това буквално изстреля: „Това е мъжът ми. Искам бързо да ме разведете, като ми съдействате цялото имущество да остане мое. Трябва да взема това, което ми се полага. Ще го оставя само с една риза на гърба.“ Помолих я да се успокои и да ми разкаже за какво става дума. Мариана, така се казваше жената, беше омъжена за бизнесмен, който задоволявал всичките й капризи. Преди две години бизнесът му закъсал и той изгубил всичко. Финансовите проблеми му докарали инфаркт, от който все още се възстановявал. Сега настоявал да продадат имотите, а после да се преселят в по-малък град. Според нея съпругът й си е загубил ума и тя категорично отказва да го последва. Нещо в поведението й ме накара да бъда предпазлива. Приех да поема развода й, но учтиво я помолих да ми се обади след седмица, защото съм претрупана с дела.

На другия ден, в ранния следобед, в офиса ми влезе мъж на средна възраст. Човекът поздрави и седна на стола, който му посочих. Оказа се, че това е Адриан – съпругът на Мариана. Кой знае защо, двамата искаха аз да поема случая им. Адриан също настояваше за развод. За разлика от Мариана, беше готов на компромиси, за да се разделят цивилизовано. Докато го слушах, останах с впечатление, че не лъже. Той се безпокоеше, че един скандал ще се отрази зле на здравето му, ще съсипе родителите му. Беше съгласен жена му да вземе колата, вилата и малкото пари в банковата му сметка. Искаше само апартамента, за да има къде да преспива, когато идва в столицата. Слушах го и му вярвах – той мечтаеше за спокоен живот, далече от градската суета. Отговорих му, че за съжаление няма да мога да го представлявам в съда, и му препоръчах един колега.
Два дни по-късно Адриан отново дойде в кабинета ми, този път с великолепен букет. Искал да ми благодари, че все пак съм му помогнала. С леко смущение в гласа ме покани на вечеря и аз приех. Беше запазил маса в изискано заведение с камина и специално меню. Докато разговаряхме, разбрахме, че и двамата обичаме едни и същи неща. И Адриан, също като мен, често се усамотяваше, харесвахме една и съща музика. Оказа се, че и детството ни е било нещастно.

Докато ми наливаше вино, забелязах, че е свалил брачната си халка – знак, че е оставил съпругата си в миналото. Изпрати ме до вкъщи и на раздяла като истински кавалер ми целуна ръка. Гледах го през прозореца на стаята си и осъзнавах, че все повече се влюбвам в него. Месец по-късно отношенията ми с Адриан се превърнаха от платонични в интимни. В този момент осъзнах, че съм нарушила професионалната етика и, за да спася имиджа си, подадох оставка. Години наред се борих със зъби и нокти да изградя кариера, а се отказах от нея в един миг.
Мариана бързо си намери нов адвокат. Няколко дни преди делото заяви, че няма да му даде развод, ако Адриан не й остави и апартамента. Адриан не се поколеба и прие всичките й условия. Тази алчна жена бе готова на всичко, за да попречи на връзката ни. Официалната им раздяла означаваше бъдеще за мен.
Денят на сватбата беше най-щастливото събитие в живота ми. До мен е Адриан – мъжът, заради когото обърнах гръб на столицата и суетата. Нито парите, нито имотите са важни. Важна е единствено любовта.
Двамата се преместихме в тихо градче край морето. Започнахме от нулата, но това изобщо не ме притеснява. Благодаря на съдбата, че ме срещна с Адриан. Домът е там, където е и любимият.

Цвета

loading...
До горе
Препоръчваме ви
Направи добро и го хвърли в морето. Много често отваряме…
error: Съдържанието е защитено!