Общество

Жалко е, но е така, Гришо ни излъга, изплю се в лицата ни: К’ви сте вие, к’ва е тая шибана България, че да й играя*

„Посвещавам медала си на всички от руския отбор, които бяха несправедливо отстранени от олимпиадата…“, провиква се Симеон Елистратов, докато взима отличието си от шорттрека в Пьончан. А в Ротердам Григор Димитров, бодър-бодър, без помен от контузия в рамото, тренира за старта на скъпарския турнир от АТР. Докато в „Арена Армеец“ тече финалът на „София Оупън“. И дечицата се тълпят на опашки за автографи при Стан Вавринка. Истината горчи, но трябва да си я кажем. Григор излъга. Подигра се на всички, които преживяваха трепетно мачовете му в Лондон и се заблудиха, че националният катарзис от лятото на 1994 г. може да се повтори.

Сега буквално ни се изплюва в лицето, к’ви сте вие, кой съм аз, к’ва е тая шибана България, че да й играя… Както го направи през декември, когато не благоволи да си вземе лично статуетката за спортист на годината. За първи път в историята на надпреварата! И преди това, когато постави в шах националите, отказвайки да оглави отбора за купа „Дейвис“. Като първа ракета. Както винаги го правят Роджър Федерер за Швейцария и Новак Джокович за Сърбия. Обикновен, дребен шмекер, амбулантен търговец на преходната си слава? Или просто циничен професионалист, който поставя на преден план личните си интереси? А може би джендърче по душа, пасващо си идеално с розовия тоалет, с който се разкарва напоследък?

Или заложник на клана Малееви и мениджъра си Георги Стоименов, зет на Юлия Берберян? На тях отдавна им се иска да превземат федерацията по тенис. Каква по-идеална маневра от тази да провалят „София Опън“ и да дискредитират усилията на всички национални спортни деятели? Не съм убеден за какво точно става дума, но е грозно. Не му отива. Руснакът Симеон Елистратов вероятно не е по-голям спортист от Григор, няма неговите милиони, не кавалерства на луксозни хубавици, не пълни страниците на клюкарските списания. Но притежава нещо, за което нашият само може да мечтае – чест и родолюбие.

Родолюбие не в помпозно-учебникарския смисъл на клишето, а като съпричастност към обща кауза, идентичност с рода и корените, сантиментална привързаност към дома, към своите. Това ни прави хора, не точките, купите, титлите и славата.

Жалко, Гришо, много жалко…

*Автор: Недялко Недялков

Източник: retro.bg

loading...
До горе
Препоръчваме ви
През 60-те и 70-те години на миналия век България започва…
error: Съдържанието е защитено!